"Завръщането на Басат", Висенс Виляторо
Селина Йонкова
Издателство "Колибри"

Подобно на каталунския писател Висенс Виляторо, авторът на "Завръщането на Басат" (историята на едно "завръщане" в митологичния Сефарад и проследяването на корените, разклоненията, живи или загинали в големия пожар), и аз изпитвам дълбока симпатия и неустоимо любопитство към еврейския народ. Бих казала, че се чувствам лично отговорна и засегната от стереотипите за тях, от преследванията и страданията им, без да принадлежаща към тази мистична част от човечеството. Затова разказът за рода на прочутия рекламист от Барселона - Луис Басат, ми достави голямо удоволствие, още повече че в него има и "българска" следа. 

Научих любопитни факти като този, че първият йогурт, произведен в Барселона, е по технология, видяна в Северна България, а градската легенда "набеждава" Гауди в това, че обичал да оставя порцелановите бурканчета да престоят, докато хванат коричка от мицели, разбърквал ги с ягоди и черпел от това "вдъхновение" за причудливите си архитектурни шедьоври. А първата реклама, част от кампания против тютюнопушенето в Каталуния, е заснета без компютърна обработка, само със самоотвержеността и техническото съвършенство на може би единствения футболист, когото харесвам - Йохан Кройф, а слоганът й е всъщност самата истина за живота му.

Надникнах в изчезналите светове от бита и атмосферата на малки и големи градове от едно време - Шумла, изгубена в социалистическия Шумен, елегантният по европейски Русчук, чиято бивша красота все още се долавя край Дунав. Пързалях се с децата по наклонените и заледени улици на Константинопол и опитах от сардината, прясно наловена на Галата.

Тръгвах или оставах, случайността ме осъждаше на живот или на ужасяваща смърт. Задушавах се от баналността на злото, гледайки в краката си по тротоарите на остров Корфу, чиито павета са изтръгнатите от еврейското гробище надгробни камъни, и благославях крехката смелост на добротата като тази на пловдивския владика, обявил дома си за убежище и заявил, че ще легне на релсите пред влака, ако посмеят да арестуват хората, подслонени при него.

Замислих се за изборите ни, за миналото, което някои крият под дългия ръкав на лятната риза, където неизтриваеми стоят цифрите от лагерния номер, и ме обзе сладка тъга и благодарност за това, че (надявам се) животът ми е спестил ужаса на войната.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град