Какво знаем за пръстените и обеците
Момичетата от града
Снимка: Thinkstock - Guliver / Thinkstock

И днес, както в древността, украшенията служат, за да се направи впечатление, да се привлече вниманието на другите и да се покаже индивидуалност. Източници на накити могат да се открият още в животинския свят – това са брачните окраски на птици и друга фауна, които представляват средство за привличане на вниманието или защита, или нападение в борбата за завоюването на самката, а нерядко и за оцеляване.

Човек прибягва до украсяване на собствената си външност заради постигането на цел, като използва за това най-разнообразни средства под формата на декоративни украшения. Те, както и облеклото или части от него, са знаков език, чрез който се общува с околните, но и белег за социалния престиж. Известните брошки на бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт за нейните сътрудници имали определен смисъл: червено-селено топче свидетелствало за нейното енергично настроение, звездно-раираната шапка показвала патриотични чувства, малките херувимчета означавали примирие...

Винаги се е считало, че колкото по-скъп и ценен е материалът, от който са изработени украшенията, колкото по-изкусна и скъпа е изработката им, толкова по-висок е общественият статус на притежателя.

Прието е омъжените жени да носят всички скъпоценни камъни – топаз, рубин, сапфир, опал, смарагд, брилянт, изумруд. Млади момичета не трябва да носят брилянти (в някои страни, дори в църква), а няколко нишки бисери, корали, тюркоаз, медальон или кръстче на черна кадифена лента, филигранни украшения с добра изработка (планински кристал, слонова кост). Над 20 години се допускат и по-скъпи камъни – гранит, аметист, емайл, а така също пръстенче с малък брилянт или бисер (носи се на безименния пръст на лявата ръка).

Индийката може по-скоро да се покаже пред хората без облекло, но не без украшения.

В някои страни скъпоценни камъни се носят според зодиакалния знак, а в други такова съответствие не е препоръчително. Европейката обикновено носи минимално количество украшения, индийката може по-скоро да се покаже пред хората без облекло, но не без украшения. В Индия може да се чуе оценка за европеидна, бяла жена на улицата, че колкото и да е облечена, без украшения тя трябва да се срамува, защото си остава все така гола.

Разбира се, чувството за мярка си остава валидно за всички жени по земята - то определя вкуса и съдържа уважението към себе си.

Камъните съпровождат човечеството от хилядолетия. Ненапразно великите древни цивилизации обръща такова внимание на сапфира и рубина, граната и диаманта, изумруда и опала, като намират в тях свойства за помощ или вреда за човека. Сред скъпоценните камъни най-високо се цени диаманта. Според древните легенди той носи здраве, късмет и богатство. Смята се и за камък на смелостта и твърдостта. Платон го описва като живо същество. Качествата му се определят по 14 критерия – цвят, прозрачност, размер, пукнатини и т.н. и се определят в карати. Да си припомним само знаменития диамант на Раджа (наричан още Окото на света или Славата на Кашгар), за който се твърди, че е на шест хиляди години. Или Кох и нур (Планината на света), открит според някои специалисти преди пет хиляди години в пещера в днешна Гана, според други – принадлежал на бога на слънцето Карж, а според трети – че е къс от изчезналия диамант Великия могол и владян от 18 държави на Индийския полуостров.

Облеклото налага известни правила – с костюми и рокли (независимо от цвета) се носят злато, бял бисер, брилянт; тюркоазът е подходящ за сини тоалети (но не и за зелени); коралът се съчетава с бяло, черно, сиво; аметистът не се слага на синьо или лилаво, рубинът – на червено. През деня се носят цветни камъни, златни украшения и камеи. Вечер по-подходящи са брилянтите. Огърлица с брилянти се носи на бал и с деколтирана рокля, а пръстените с брилянти са подходящи по всякакъв повод.

 

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град