"Стига с тези оценки, гледай да станеш човек!"
Левена Лазарова
Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова; Фотограф: Ива Петкова - Iva Petkova's Photography

Uwekind е име, добре познато на всички, които се интересуват от добро образование за своите деца. Миналата година училището се сдоби със сертификат на IB за преподаване по предуниверситетската им програма и стана единственото училище в България, което е одобрено от IBO да преподава по 2 техни програми (Middle Years Programme  и Diploma Programme). Кои са хората, поставили преди 20 години началото на Uwekind и какво мислят те за българското образование днес? Срещаме ви с Юлия Пчеларова и Зарина Филева-Иванова, две момичета, които никога не са мечтали да станат преподаватели, а днес се чувстват благословени, че са избрали тази професия...

Кои са Зарина и Юлия, тук и сега?

Зарина: Мисля, че днес можем да бъдем определени като успешни управители и директори на училище International School Uwekind. Извървяхме дълъг и нелек път - сблъскахме се с много неща, с недоверие, с предателство, с тежките условия за частен бизнес в България.

Днес се радваме на това, че сме допринесли за развитието на българското образование, за създаването на по-добра и иновативна среда за обучението на децата.

Моето личностно развитие със сигурност е свързано с това как се разви Увекинд в годините. С Юлето създадохме “бебче”, което мина през детство, ранен пуберитет и в момента вече встъпва в истинския живот. Мисля, че с израстването на Увекинд, съзряхме и ние. Е, минаха си 20 години :)

Човек никога не спира да се учи

Юлия: Познаваме се със Зарина от близо 30 години. Иска ми се да сме помъдрели и улегнали. Истината е, че човек не спира да се учи. Това е най-важното, което искам да предам и на моите ученици. Светът е пълен с интересни, любопитни и нови неща, които чакат да бъдат открити!

Как стана така, че се занимавате с образование? Това мечта ли бе или случайност?

Зарина: Мисля, че беше случайност…, може би пресметната случайност.  Като студенти с Юлия бяхме разпределени на стаж в гимназията, която завършихме. Там се запознах с първите си ученици - прекрасни, одухотворени и умни деветокласници. Независимо от емоцията, която ми носеше преподаването, продължавах да твърдя, че учител никога няма да стана ( за съжаление май повечето млади хора мислят така). Завърших си стажа, разделих се с децата, смятах, че с този период от живота ми е свършено. След няколко седмици получихме предложение от една фондация да преподаваме немски в детска градина и начален курс. Е, приехме, казахме си, че е временно - само докато завършим университета. Получавахме добри заплати като за учители.

После дойде зимата на 1997 - заплатите ни станаха 12 долара, а на колегите от детската градина - 2 долара. Един прекрасен ден с Юлия решихме, че не ни се робува повече на разни организации и решихме да създадем своя детска градина.

Юлия: Доскоро бих отговорила, че и при мен е било случайно, в никакъв случай не е било мечта. Даже не съм си и представяла, че ще бъда учител. Но поглеждайки назад към това, как е протекъл животът ми, виждам, че частиците на „пъзела“ са се нареждали точно в тази посока. Смятам, че сблъсъкът с тоталитарното образование в средата на 80-те години е нещото, което е оказало най-силно влияние върху всичко последвало. Някъде там се е зародила идеята за образование без страх, без униформи и общуване, базирано на разбирателство и респект.

Как и кога се роди Увекинд?

Зарина: Били сме много млади и много безстрашни (а може би и неособено благоразумни) - в тези дни никой нищо не създаваше.

Намерихме една прекрасна къщурка с малко дворче на ул. Гогол 4 и така започна историята на Увекинд. Направихме ремонт с помощтта на малко приятели - всички твърдяха, че ще дойдат да помагат, но в крайна сметка помогнаха малцина. Благодаря им :)

Различни хора ни подариха стари мебели и ние ги боядисахме с ярки цветове. Беше наистина мила, шарена и неособено функционална къща. И после зачакахме да дойдат децата. Започнахме с пет - още им помня имената. Днес са точно 305!

Имало е моменти, в които съм проклинала мига, в който ми хрумна да се занимавам с образование, но когато погледна вече порасналите деца, колко са умни, колко са успешни и си казвам, че смисъл има и че всъщност съм благословена.

Има още 1 2 3

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град