Виена – градът на символите
Момчил Лазаров
Снимки: Левена Лазарова, Shutterstock

Австрийската столица Виена /Wien/ е един от най-богатите градове на Европа, символ на аристократизма, на модерните изкуства и на музиката. Яркият й колорит и изтънчен вкус днес привличат туристи и гости от цял свят.

Символите на Виена са могъщата, потъмняла от времето катедрала „Свети Стефан” (Stephansdom) и прочутото Виенско колело (Riesenrad), построено през 1879 г., разположено в Пратера, огромният парк на брега на река Дунав.

Градът предлага много места за изкуство и култура – „Музеят по история на изкуствата”, музеят „Леополд”, Императорският и Народният театър, Държавната опера и др. Между големите забележителности на Виена са императорските дворци Хофбург (Hovburg) и Шьонбрун (Schloss Schönbrunn), както и множеството художествени галерии в двореца Белведере (Schloss Belvedere) и в Музейния квартал (Museumsquartier).

Недалеч от площад Щефансплац (Stephansplatz) - сърцето на Виена, са разположени малки магазинчета, кафенета, ресторанти, клубове и заведения. Най-старите и централни квартали на града са разположени на Рингщрасе (Ringsatrasse) - главната улица, която обикаля Виена. Улицата заема пространството, около което са се разполагали старите стени на града.

Във Виена се намира една от най-старите и най-обширната трамвайна мрежа в света. През 1898 г. във Виена се появяват първите градски железопътни линии Stadtbahn, които днес са известни като U-Bahn и S-Bahn.

Виена е център на класическата музика. Виенският валс се появява през втората половина на XVIII век и е един от първите салонни танци. Обособяват се два стила валс: валс с по- сдържано темпо, изпълняван главно в английските и френските танцови зали, и бърз танц, по-късно наречен „виенски” валс. Големият австрийски музикант Йохан Щраус (Johann Baptist Strauß) популяризира виенския валс и той постепенно започва да се възприема като въплъщение на добри маниери и изисканост.

Но най-известният австрийски композитор, инструменталист и диригент, виден представител на Виенската класическа школа с огромно по обем творчество, е Волфганг Амадеус Моцарт (Johann Chrysostom Wolfgang Amadeus Mozart). На основата на немския зингшпил и на италианската опера буфа Моцарт създава класическите опери „Отвличане от Сарая”, „Сватбата на Фигаро”, „Дон Жуан”, „Вълшебната флейта”, „Реквием” и други.

Виенското кафе е също един от етикетите на Виена. Един от най-разпространените митове за него твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (14 юли до 12 септември 1683 г.), полякът Колшицки получава за своите бойни заслуги чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност. Войникът бързо измисля как да се възползва от оказаната му чест и отваря първото виенско кафене, в близост до катедралата „Свети Стефан”. Понеже кафявата течност е била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решава да я смеси с мляко и захар и така се ражда прочутият виенски меланж.

Историята на Виена е дълга и изпълнена с превратности. Основана е около 500 г. пр.н.е. като келтско селище под латинското име Виндобона (Vindobona). През 15 г. пр.н.е. става граничен град на Римската империя. По време на варварските войни тук умира император Марк Аврелий (17 март 180 г.). Виндобона принадлежи към римската провинция Панония.

През Средновековието Виена (новото име на Виндобона) става седалище на династията Бабенберг, а от 1440 г. при Хабсбургите е тайна столица на Свещената Римска империя и главен фокус на културата, науката и музиката.


Кралство Унгария окупира града между 1485 и 1490 г. Нашествието на османските турци в Европа е спряно два пъти при Виена - през 1529 и 1683 г. Обсадата е финалната точка на османското нашествие в Европа и отблъскването на турците слага край на териториалното разширение на империята им в Стария континент, макар през 1683 г. те да правят втори опит за превземането на австрийската столица.

През 1805 г. Виена става столица на Австрийската империя — а по-късно на заместилата я Австро-Унгария. Градът играе важна роля в европейската и световна дипломация, а през 1815 г. приема Виенския конгрес.

През 1918 г., след Първата Световна война, Виена става столица на Първата австрийска република. След Аншлуса (1938 г.) от Хитлеристка Германия до края на Втората Световна война, градът губи статуса си на столица за сметка на нацистки Берлин. През 1945 г. след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия.


 
След падането на Желязната завеса, Виена се развива като една от най-хубавите европейски столици със световна слава. Отлична туристическа дестинация, тя ежегодно се радва на милиони посетители и оставя у тях спомена за едно незабравимо преживяване.

Момчил Лазаров е завършил е история в СУ „Св. Климент Охридски”. От години води един от най-добрите блогове на тема история. Интересува се най-вече от антична и средновековна история, история на религиите, архитектура и градоустройство.

Снимка: Tupungato
Снимка: Tupungato

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град