Вълшебството на Мелник
Момчил Лазаров
Снимка: Shutterstock

Град Мелник, обявен за природен и културно-исторически резерват, се намира на 20 км от град Сандански (Югозападна България) сред живописни и причудливи по форма пясъчни скали, приличащи на пирамиди върху склоновете на Пирин планина. Той е най-малкият град в България и един от най-ярките паметници на българската средновековна и възрожденска култура. Също така е обявен за град-музей и е част от стоте туристически обекта на България.

Мелник е един от най-ярките паметници на българската средновековна и възрожденска култура.

В древността местността около Мелник е била населявана от тракийски племена. По-късно, през VI в.н.е., там идват славяните, които дават на селището името Мелник (от думата мел - бяла глина). По времето на княз Борис І, през 864 г., градът влиза в границите на българската държава. През периода на Второто българско царство - в началото на XIII в., управителят на Западните Родопи Алексий Слав (племенник на царете Асен, Петър и Калоян) се обявява за независим владетел. Той откъсва земите си от България и обявява Мелник за своя столица, превръщайки го в непристъпна крепост и в богато културно средище. През XIV в. за известно време Мелник е включен във владенията на Хрельо войвода (изградил Рилския манастир).

След падането на Мелник под турска власт през 1395 г. градът запада, но през епохата на Българското възраждане той отново изживява възход и благоденствие. Основна причина за това са производството и търговията с прочутото мелнишко вино, което се изнася в цяла Европа.

През ХVІІІ-ХІХ в. културната и просветната дейност в Мелник получават нов тласък. Градът се превръща в голям търговски център с около 1 300 къщи, над 70 църкви, 4 манастира, 3 мъжки училища и едно девическо. Мелник има също много богата библиотека. След Освобождението на България от турско владичество (1877-1878 г.) градът остава в пределите на Османската империя и отново запада.

По време на Балканските войни Мелник е освободен на 17 октомври 1912 г. от четата на известния воевода Яне Сандански, но голяма част от него е опожарена. Гръцкото и турското му население се изселват. От 12 000 жители през 1921 г. са останали само 721, а в 1934 г. - 512. Днес населението на красивото българско градче Мелник е още по-малобройно и се състои от едва 240 души, като неговият основен поминък са винопроизводството, тютюнопроизводството и туризмът.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град