Вера Гоцева: Снимането е като дишането
Левена Лазарова

Познавам Вера Гоцева от интернет пространството, където нейните фотографии лесно намират път към очите и сърцата. Следвам и нейния профил и в Инстаграм, радвам се на всяка хубава снимка, която тя споделя с нас и следя с интерес фото-уикендите, които тя организира, с надеждата някой ден да се включа и аз. Иначе Вера, или Ломовера, както е известна, е фотограф и журналист с над 15 години опит. Работила е в Капитал LIGHT, била е главен редактор на списание „Фотомания“. Работила е по различни проекти в дигиналната сфера. Зад гърба си има вече пет изложби, едната от които е в рамките на Барселона дизайн уийк през 2014-а. Фотографии на Вера са публикувани в Huffington Post, Der Spiegel, Granta, Дневник, Капитал и много други издания. Можете да откриете Вера на сайта й, във Facebook и в Instagram.

Коя е Вера Гоцева тук и сега?

Вера Гоцева тук и сега пие второ кафе и отговаря на въпроси. След дълъг журналистически и фотографски път, в началото на 2016 г. взех окончателно решение да се отдам на собствени проекти и въпреки трудностите няма ден, в който да не си благодаря за това. Няма и ден, в който да не благодаря и на човека до себе си, който вярва безрезервно в мен. Започнах да пиша и снимам на свободна практика, пълна съм с идеи за проекти и ги изпълнявам един по един. Разбира се, не мога да пропусна и това, че от девет месеца водя първите и единствени по рода си курсове по смартфон фотография на път – красива смесица от фотография, road trip и смислено общуване с различни хора. Влюбена съм в тези преживявания.

С какво новото ти издание е по-добро от предишното?

За да бъдеш наистина креативен, не трябва да имаш предразсъдъци, нито да си поставяш ограничения.

С всеки изминал ден се взимам по-малко на сериозно и това е голямата разлика отпреди години, когато много държах на някакъв обществено видим успех. По някакъв начин фактът, че работя сама, допринесе да се изчистя от егото и онази състезателна амбиция, която работата в корпорация подклажда у всеки. Има и нещо друго. Наскоро водих лекция по travel photography в НБУ и накрая ме помолиха за насоки и съвети. Единственото, което им отговорих, бе, че, колкото по-често си задават въпроса "Защо снимам?", толкова по-добре. В последната година знам във всеки един момент защо се занимавам с фотография и защо водя смартфон курсовете.

Как се случи срещата ти с фотографията, ти ли я откри или тя – теб?

Историята ми с фотографията е много дълга. Първо я открих аз, когато за първи път пипнах камера като дете. Бях на три години и взех фотоапарата на баща ми – Certo. Това е малка 35 мм лентова камера. Освен нея вкъщи имаше и една Смена 8, баща ми снимаше и с двете. Разбира се, този първи досег с фотографията бе много интуитивен. Харесваше ми да докосвам фотоапаратите, без да разбирам какво се прави с тях. По-късно в гимназията снимах с Praktika и Zenit, но около 20-те си години се отдадох много повече на думите, отколкото на образите. Започнах да се занимавам с танцова критика, а после се отдадох на журналистиката. Не че в тези години не снимах, но търсенията ми бяха другаде.

Завръщането ми към фотографията бе преди десет години, когато, получавайки за подарък едно Lomo Fisheye, се запалих страшно много по снимането с т.нар. камери-играчки – фотоапарати без или с почти никакви настройки. Тогава, на свой ред, тя ме откри. Започнах да снимам предимно с Ломо ЛК-А, а после плавно преминах от 35 мм лента към 120 мм, от камери-играчки към съвсем професионални. Обръщайки поглед назад към тези десет години, виждам, че съм снимала с какво ли не – от фотоапарати за 30 лв. до такива за 30 хил. лв. – всичко това, за да изградя себе си и своя стил.

Ако повече хора гледат на света около себе си през камерата на телефона, повече и ще преоткрият средата по един по-красив и смислен начин.

Преди няколко години направих първата си изложба, последваха още четири, една от които в Барселона. Някъде в този период ме поканиха да стана главен редактор на списание "Фотомания", което бе интересен опит за опознаване на фотографията от други две страни – на общността и на пазара. Историята ми с фотографията продължава и днес, а връзката ни е по-силна от всякога.

Любимият ти стил преди бе ломографията, а днес те си лицето на смартфон фотографията в България. Как се стигна до тази трансформация?

Това е един естествено извървян път, който никога не спира. Вярвам, че, за да бъдеш наистина креативен, не трябва да имаш предразсъдъци, нито да си поставяш ограничения. По-горе разказах как започнах с лентовите апарати, преминах през различни дигитални и днес съм се съсредоточила в смартфон фотографията. Снимам непрекъснато с телефона си и водя курсове. За мен смартфон фотографията е най-доброто средство за превеждане на реалността. Наскоро ми казаха, че за една година съм променила възгледа към този тип снимане. Това донякъде е така и ме радва, защото винаги съм била на мнение, че фотографията трябва да става все по-достъпна. Тук много хора биха възразили, както се и случва, но това е така само защото се страхуват, че, колкото повече снимащи има, толкова повече и конкуренция ще има. Мен не ме е страх от това, а напротив. Ако повече хора гледат на света около себе си през камерата на телефона, повече и ще преоткрият средата по един по-красив и смислен начин.

Има още 1 2 3

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град