Вечната красота на Венеция
Момчил Лазаров
Канале Гранде, Венеция

Възникването на града Венеция (Venezia) e през V-тото столетие на новата ера, когато местните племена на венетите под натиска на хуните намират закрила и убежище в най-недостъпните места на Венецианската лагуна. Това е силно блатиста местност, сред която се издигат няколко острова. Върху тях се формира първото селище на Венеция, на което предстои голямо бъдеще. Скоро морският град се издига като търговски център – столица на Венецианската република, търгуваща и със Запада, и с Изтока.

Особеното географско разположение на Венеция определя нейното неповторимо градоустройствено решение. За да могат да строят в блатистата местност, жителите са принудени да строят  канали. Те повишават котата на строителната площадка и запазват от наводнения терена, като прибират високите подпочвени води в определени за целта канали. За формирането на образа на града оказва влияние и топлият климат. Той прави възможно сградите да се строят с повече лекота, въздушност, отвори, лоджии и живописен колорит.

Тъй като Венеция се развива предимно като морски град, корабоплаването разцъфтява бързо и позволява пренасянето в града на редки строителни материали или готови колони, бронзови или мраморни скулптури от руините на древните гръцки и римски градове. Венеция няма крепостна стена, за отбраната тя разчита на водата в лагуната.



Като град-република Венеция се управлява от дожите и разчитайки на могъщия си флот в продължение на векове тя контролира търговията и обмена със страните от Средиземноморието, като създава силни търговски връзки по крайбрежието на Източната римска империя (Византия). Това спомага за навлизане на византийско влияние в областта на архитектурата и културата. Едновременно с това Венеция изпитва влиянието на романското и готическо изкуство.

През периода на Средните векове и по-специално през епохата на Кръстоносните походи в Светите места, търговският град се налага като първостепенна военна и политическа сила в Средиземно море. С течение на времето тя създава свои опорни точки, както в Леванта, така и в Западния Средиземноморски басейн. Пресметливостта и предприемчивостта на венецианците стават пословични.
       
Историята на Венеция представлява низ от успешни търговски и военни операции, като основен момент във външнополитическата област е спазването на неутралитет. За това говори и поговорката – „Siamo Veneziani, poi Christiani” - „Първо венецианци, после християни”.
Разчитайки на изключителния си търговски нюх, венецианците оказват влияние и във войните между държавите на Източна Европа и Мала Азия, като връх на завоевателната политика на града е организирането на ІV Кръстоносен поход и превземането на византийската столица Константинопол през 1204 г. По-късно като главен венециански съперник се налага друг италиански град- държава – Генуа.



С падането на Константинопол под напора на османските турци Венеция се превръща в главен партньор на Османската империя. В цялата Източносредиземноморска зона съществуват венециански фактории – опора на венецианската власт. Постепенно с намаляване на интереса на западните държави към Ориента и пренасочването на Европейската политика на Запад (Откриването на Новия свят), ролята на Венеция в икономическите, военните и политически отношения в тогавашния свят силно намалява.

От влиянието на византийската, романската и готическа култура, архитектура и изкуства, Венеция синтезира и създава свой – „венециански” стил, характерен за строителството и градоустройствения почерк на морския град-държава. Към Х в. е издигнат Дворецът на дожите (Palazzo Ducale), заобиколен с канал. До него през ХІ в. започва строителството на църквата „Сан Марко”, на името на патрона на града. По този начин е определен център на града, където възникват и двата площада, обединени чрез камбанарията. Площадът се пресича от канала „Батарио”, който е впоследствие засипан.

Пиацетата е украсена с две колони, пренесени от Константинопол. Към средата на ХІІ в. църквата „Сан Марко” е завършена, а в 1310 г. започва преустройство на Двореца на дожите. През 1496-1517 г. Пиетро Ломбардо и неговите ученици изграждат Старите Прокурации (административни здания).

През ХVІ в. Якопо Сансовино пострява на Пиацетата библиотеката „Сан Марко”, а Виченцо Скамоци създава Лоджетата (Кула-камбанария), (Lodzheta Sansovino), изградена в основите на Кампанилата (призматична кулообразана постройка). След срутването на последната площадът загубва своите характерни композиционни качества и затова тя е отново построена веднага след нейното събаряне.



Площадът „Сан Марко” (Piazza San Marco) е един от най- красивите архитектурни и градоустройствени ансамбли в света.
По своята планова композиция той съчетава много черти от средновековната готика, от строителните традиции на Византия и на Ренесанса.
Силуетното очертание на Двореца на дожите е опростено, за сметка на това на църквата „Сан Марко”, чиято сложност и контраст са подчертани с нейните пет купола и множество готически куклички, фигури и др.

В Старите и Новите Прокурации се чувства влиянието на ренесансовото схващане за площада. На дългите хоризонтални членения на Прокурациите се противопоставя мощната вертикала на Кампанилата. Тя и разположена живописно и свободно и обединява целият ансамбъл в характерно единство. Венеция е украсена още с много камбанарии, които се разполагат около Големия канал („Канале Гранде” - близо 4 километров воден път), където въздействието им е най-голямо.

Символ на Венеция е крилат лъв, който фигурира на герба на града. Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov     

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град