Убийството на дългата връзка
Десислава Димова
Снимка: Kaboompics

Пиша го от личен опит. Доста субективен, вярно, но все пак сверен с някои други подобни връзки. Едно от нещата, изтощаващи дългите връзки, са клишетата, с които партньорите свикват да живеят. Те са от всякакъв вид, но най-опасните и най-скритите за мен са клишетата за личността на другия, за неговото развитие в годините и за промените, които са настъпили.

Ние регистрираме много от промените на повърхността. Като смяната на цвета на косата, килограмите, бръчките, колко сме се изнервили или колко сме се успокоили. Пропускаме обаче да забележим промените у другия, които са довели до нещо хубаво за цялото семейство и които са снели част от ежедневното напрежение за всички в тази малка общност.

Едно от нещата, изтощаващи дългите връзки, са клишетата, с които партньорите свикват да живеят.

Когато се познаваш и живееш с някого от времето на вашето току-що съзряло пълнолетие, свикваш да възприемаш Другия в светлината на това време.

Когато шофирах първата си кола малко след 18, страшно се палех от невъзпитана несправедливост по пътищата. Особено с незабележимия размер на моя автомобил, държах да си кажа каквото имам за казване всеки път, когато някой ме засечеше. Кипвах от гняв в градската джунгла в годините на много тъмните стъкла и шофьори с глави с размер на страничен прозорец. Опасно начинание, но някак съм имала късмета да ми се разминава.

Оттогава смених както размера на колата, така и нагласата към "първите по светофарите". Като ми замига някой, отбивам и давам път. Това, разбира се, се случи след появата на първото ми дете. Но години след това съпругът ми продължаваше с влудяващата реплика: "И сега внимавай как караш, че като подпалиш фитила...".

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град