"Твърде малко светлина", Владан Матиевич
Селина Йонкова
ИК "Персей"

"Твърде малко светлина" на Владан Матиевич е доста депресираща книга, която въпреки ясно разпознаваемите микро и макро рамки, отнасящи се за постсоциалистическата реалност в Сърбия, спокойно може да бъде припозната и за България.

Това са три новели с герои аутсайдери, "живеещи" повече в сънищата си. Всеки от тях е с някакъв вид психологическо разстройство. Сякаш авторът вижда целия живот и света около себе си лишени от достатъчно радост и светлина. 

Най-красноречивата за мен метафора на изконната "приучена безпомощност", затънала в идеализирана представа за славно и героично минало, в нежелание за адаптиране към модерността и в задължителната невинност (жертва на "чужди, враждебни сили"), е набързо положеният върху павирания път тънък пласт асфалт, където на завоя се е образувала кална локва. Покрай нея притичват пешеходците, за да не бъдат оплискани от онези с автомобилите. Това е яма, която никога (въпреки извършваните често на две, на три ремонти) няма да бъде премахната. 

Не мога да подмина и "изконния" за Балканите антифеминизъм, бликащ от първата новела, класическа относно представата за активистите в това движение.

Добре написана е тази книга. Авторът й е оформен писател и Сърбия вероятно в негово лице има надежден бъдещ творец, но не е моето нещо. Няма как да е моето, при това не заради несъгласията ми с мирогледа и прочита на нещата, а поради неположеното усилие от страна на автора да размърда пропадналия си герой алкохолик да осигури храна на едно изнемощяло малко коте... Действие, което "фанатичен" котколюбител няма как да прости нито в реалността, нито в изкуството!

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град