Телескопът на Галилео Галилей и новата идея за Вселената
Момчил Лазаров
Портрет на Галилео Галилей от съвременника му Отавио Леони, 1624 г.

На 3 декември има рожден ден едно важно научно откритие. През 1609 г. именно на тази дата великият тоскански учен Галилей завършва конструкцията на собствения си телескоп, който е по-добра версия на изобретения по същото време в Холандия оригинал. Впоследствие това съоръжение му дава възможност да направи епохалните си открития и да стигне до знаменитата си фраза "И все пак тя се върти!".

Галилео Галилей е роден на 15 февруари 1564 г. в малко селище близо до град Пиза, Тоскана, в многобройното семейство на музиканта Винченцо Галилей. Когато е десетгодишен, семейството му се премества във Флоренция. Галилео от млад изучава медицина, философия и математика, което му помага през 1589 г. да стане завеждащ катедрата по математика на университета в Пиза, а през 1592 г. да започне работа в университета в Падуа на същия пост.

С легендарния си телескоп, който споменахме в началото, той открива четирите спътника на планетата Юпитер, които получават името Галилееви спътници. С помощта на изобретението си изследва фазите на Венера, феномена на слънчевите петна и релефа на Луната.

Галилей създава теорията си за хелиоцентризма, смятана от мнозина по това време за еретична идея. През 1633 г. е повикан пред Инквизицията в Рим да защити тезата си. Обвинен е в ерес и му е заповядано публично да се откаже от идеите си. Според преданието, след като се отказва от теорията си, че Земята се върти около Слънцето, той накрая изрича пред обвинителите си крилатата фраза: Eppur si muove! ("И все пак тя се върти!").

Галилео умира през 1642 г. – в същата година, през която е роден идейният му последовател Исак Нютон. През 1737 г., близо сто години след смъртта си, той е препогребан на осветена земя в църквата "Санта Кроче" във Флоренция. Официално е реабилитиран от Римокатолическата църква през 1741 г., когато папа Бенедикт ХІV разрешава публикуването на пълните му научни произведения.

През 1758 г. генералната забрана срещу хелиоцентризма е премахната от Индекса на забранените книги на Ватикана. На 31 октомври 1992 г. след изследване на Понтификалния съвет за култура папа Йоан Павел ІІ изразява съжаление за начина, по който Католическата църква е провела процеса срещу Галилей.

Днес Галилей се смята за една от най-важните фигури в историята на науката, дръзнала да оспори консервативните постулати на времето си. Това, както и големият брой негови научни изобретения и открития, е причина Галилей да бъде наричан "баща на модерната наука". 

Галилей показва на Венецианския дож как да ползва телескопа му, фреска от Джузепе Бертини, ХІХ в.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град