София Филм Фест: "Ана, моя любов"
Елица Павлович

Любовта има много лица и някои от тях са откровено неприятни, патологични. Румънският режисьор Калин Петер Нетцер прекрасно знае това и се опитва да изследва именно тези аспекти на отношенията между хората. Предишният му филм – "Позиция на дете" (2013), награден с голямата награда на Берлинале, разказваше за любовта на една майка към сина й убиец, когото тя се опитваше да оневини. Новият филм на Нетцер изследва друга аномалия, този път в една обикновена двойка – взаимната зависимост между двама души, които така и не виждат онази граница на недопустимото, която не бива да преминаваме дори с най-близките си. 

За българския зрител румънското кино (а и литература) са особен феномен – съвпаденията с родния бит и манталитет са на практика стопроцентови. Ето защо много от сцените във филма, които за чуждия зрител биха изглеждали екзотично или неразбираемо, за нас са до болка познати. Панелни апартаменти с чугунени радиатори, гоблени по стените и китайски кич в хола; препълнени чакални в спешното отделение със заети доктори, които нищо не обясняват; любопитни родители, които се месят във всичко и дават пари на децата си буквално докато са живи; дълги опашки пред църквата, за да бъдат целунати мощите на някой светия, доказано целебни… Всички тези съставки са налице във филма, но въпреки това той е объркан, по-дълъг от необходимото и прекалено обяснителен.

Ана (Диана Кавалиоти) и Тома (Мирча Постелнику) са млади и се обичат. Те учат литература в университета и вече имат смътни планове за съвместно бъдеще. И двамата имат проблеми в семействата си – Ана има доведен баща и никога не е виждала родния си, а майката на Тома е била на път да избяга с любовника си в Германия, но не е посмяла. Въпреки семейните разногласия родителите на Ана и Тома не са разведени. Хората от тяхното поколение в Румъния (а и тук) не се развеждат. Ана изпитва пристъпи на паника, плаче без причина и от съвсем млада пие всякакви лекарства. Въпреки това за Тома е много важно да остане с нея. И двамата с Ана сякаш искат да си докажат, че са по-различни от родителите си, че могат да се справят с връзката си и да задържат обичта си.

Изведнъж във филма се появяват сцени от бъдещето, когато Ана и Тома са вече семейство, тя е успяла и добре печелеща бизнес дама, той е безработен ревнив съпруг, който гледа детето. Ролите са разменени – Ана е нормална, той е истерик.

Всичко това напълно излишно е разбъркано с посещенията на Тома при психоаналитика му и разговорите с него, както и с една изповед в църквата, където свещеникът се оказва най-мъдрият и прозорлив човек в целия филм.

Филмът е страхотно сниман (от неизменния оператор на Нетцер още от студентските години Андрей Бутича) и прекрасно изигран – Диана Кавалиоти има награда от Берлин за изпълнението си. Дори и без да е изключителен шедьовър, това е един от тези абсолютно истински, убедителни и умни филми, заради които ходя на феста.

 

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град