За несъвършената двойка
Момичетата от града
GraphicStock

А човекът срещу вас може дори да не се сети да отвърне на вашата инициатива с взаимност. Дори през ум няма да му мине, че вашето основно предназначение не е да бъдете на негово разположение по всяко време на денонощието. Вие ще си изградите щит от оправдания – ще си казвате, че той с времето ще се промени, че има добра страна, просто в момента не е в настроение… В един момент оправданията ще се натрупат и просто ще се сринат върху вас...

Докато вие, навярно, се страхувате. Страхувате се да отхлабите хватката, с която сте се усукали с избраника на вашите чувства. Дори когато не сте убедени в положителния им резултат върху живота и психиката ви. Просто защото ви е страх – страх ви е, че ще останете сами, че самотата ще ви задуши, че дори и една пропукана връзка със съмнителна перспектива е по-добра от никаква връзка. Жертвали сте всичките си идеали в името на компромиса. И не ви остава нищо друго, освен да се вкопчите в тази сламка, удобно подадена от съдбата, до такава степен, че да не можете да се познаете дори сами. Ще ви се иска да прекарвате всяка свободна минута заедно – не толкова провокирани от желанието, че се чувствате добре един до друг, а по-скоро притиснати от тревогата, че ако не сте винаги заедно, то вашият избраник може да отпусне примката и да избяга от вас… Затова ще му звъните. Ще превръщате в трагедия, изтъкана от съмнения, всяко пропуснато обаждане и всеки закъснял отговор на съобщенията ви… Накрая това ще ви съсипе. И ще убие и малкото останала романтика.

Нима една пропукана връзка е по-добра от никаква връзка?

Но… когато става дума за това, кого да обичаш и кого не – съветите са излишни. Всеки има право да допусне своите грешки. Иначе рискуваме да зачеркнем с лека ръка мотивите, породили едни от най-брилянтните произведения на изкуството. Нещастната любов е стимул. И спънка. Тя е шансът да откриеш пътя към собственото си израстване, към собственото си щастие. А пътят към щастието е много индивидуален. И при всеки един от нас има различен маршрут, различни завои, различни стръмнини. Няма универсална рецепта. Но ако има много начини да стигнеш да щастието си, то само един е начинът да бъдеш нещастен – да продължаваш да вършиш това, което те прави нещастен.

Нещастната любов е стимул.

А човекът, когото обичаш, трябва да умее всичко друго, само не и да задълбочава нещастието ти. Но ние често бъркаме понятията. Вместо любовта, която искаме да бъде опора и осмисляне на злободневието, да бъде наша сила и мотивация, ние я изопачаваме, придаваме ѝ способността да разруши живота ни, да го срине из основи. А след това да се чудим какво да правим от руините... как да живеем с тях.

 

Яница Христова е приключенец по дух и разказвач на истории по природа. Според част от приятелите си в предишен живот е била или викингска принцеса, или средновековна магьосница, тъй като автентичната ѝ червена коса днес я издава и се превръща в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, но твърдото убеждение, че само мечтите имат силата да чертаят пътищата на съдбата ти, я отвеждат на интересни места – последното от тях се превръща в неин дом и я провокира да завърши „Творческо писане”. Чувства се постоянно влюбена и омагьосана – от театъра, от добрата литература, от нови дестинации, от красиви места, от Витоша, от срещи с интересни хора… Иска й се някой ден историите, които пише, да обикалят света, а тя… просто да ги последва. Повече от Яница ще намерите в личния й блог.

1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град