Санкт Петербург - царският град на Русия
Момчил Лазаров

Санкт Петербург се нарежда достойно сред най-красивите градове на Европа и света. Освен с историята си, архитектурата и имперското си величие, градът е популярен с Белите си нощи. В този най-красив период в годината дните са най-слънчеви и дълги, а нощта практически не настъпва. Северното географско положение на Петербург и близостта му до арктическия кръг е причината нощите да останат светли, въпреки че слънцето все пак се скрива зад хоризонта.
 
Градът е известен още като Венеция на Севера заради дворцово подредените си водни пътища. Той успява да избегне сталинисткия архитектурен стил, характерен за ерата на Съветския съюз, а грандиозните останки от царските времена си стоят непокътнати.
 
Санкт Петербург пленява с бароковите си дворци, нежно боядисаните фасади, широките булеварди, мостовете и извитите канали. В историческия му център се разкриват грандиозни дворци, прелестни музеи и живописни църкви. Зимният дворец, със своите 1057 стаи и 117 стълбища, е само една от шестте великолепни сгради, които оформят Националния музей Ермитаж.
 
Дворецът е построен в бароков стил по поръчка на царица Елисавета специално за нуждите на имперското семейство през студените месеци на годината. А през 1764 г. Екатерина Велика разпорежда построяването на Ермитажа, където трябва да бъде подредена нейната частна колекция от произведения на изкуството. Днес Санкт-Петербургският Ермитаж е най-големият културно-исторически музей в Русия и един от най-големите в света, с който могат да се сравняват само нюйоркският Метрополитен, парижкият Лувър и Британският музей.
 
Историята на Санкт Петербург е драматична. В началото на ХVІІІ в. долината на р. Нева в северна Русия е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. През май 1703 г.  руският император Петър I със силата на волята си и визията си за ново начало успява да направи невъзможното - построява град в непристъпните блатисти местности около устието на реката. Този град днес отново носи неговото име - Санкт Петербург.
 
За официална дата на основаването му е приет 27 май, когато са положени основите на първото здание в града — Петропавловската крепост, която трябва да прикрива с оръдията си двата най-големи ръкава в делтата на реката — Нева и Болшая Невка. Петър I налага на новооснования град изключително стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.
 
През първите десетина години от живота на руския град главната му част се намира на Городской остров (дн. Петроградский остров), където е разположен Гостиният двор, занаятчийски и войнишки поселища и др. По-късно започва застрояването на Адмиралтейския остров, където се намират Зимния и Летния дворец на Петър I с Лятната градина. Тук е и малката къщичка (сега музей), където пребивавал и работил самият цар.

През 1712 г. градът е обявен за столица на Русия, а  през 1717 г. е разработен градоустройственият план на френския архитект Льоблон, който го прави в духа на ренесансовите схеми за „идеалния град”.
 
Основана е Петербургската академия на науките и градът се превръща в един от най-големите научни центрове в Русия.
 
През тридесетте години на XVIII век руските градостроители Коробов, Земцов и Еропкин създават нов план на Петербург. Освен лъчеобразна и правоъгълна улична мрежа градът получава и система от кръгообразни улици и канали, които още повече обогатява плановата му композиция.
 
Развива се и културният живот — през 1756 г. е издаден указ за създаването на Александринския театър, а през 1764 г. е основана Императорската художествена академия. Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200 000 души, в него има над 60 църкви и 15 храма на други вероизповедания. Цялата централна градска част вече е настлана с калдъръм.
 
През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление - т.нар. Градска дума, а в  първата половина на ХІХ век завършва оформлението на архитектурните ансамбли на Дворцовия, Сенатския, Александринския и Михайловския площади.  Новият архитектурен план от началото на ХІХ в. е свързан със строежа на нови градски архитектурни ансамбли и с развитието на промишлеността. Построена е и първата железопътна линия между Петербург и Царско село.
 
Следва непрестанният прогрес и просперитет на града, под непрестанните грижи на руските императори. Четвъртият план на градоустройството в Петербург започва през втората половина на ХІХ в. и завършва с Октомврийската революция.
 
Към началото на Първата световна война (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2 милиона души население, което го прави третия по големина град в Европа след Лондон и Париж. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., името на града е официално променено на Петроград, като руското „-град” заменя немското „- бург”. 
 
В резултат на т.нар. Февруарска революция от 1917 г.  император Николай II абдикира, а Русия е обявена за република и е назначено временно правителство. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември, властта отново е взета с оръжие от болшевиките, които обявяват създаването на Руска съветска република със столица Петроград. Това от своя страна довежда до избухването на Гражданска война в Русия, продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с В. И. Ленин се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица.
 
На 26 януари 1924 г. Петроград е преименуван на Ленинград.

По време на Втората световна война Ленинград e обкръжен от германците (1944 г.). По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси, а близо 900-дневната блокада довежда до смъртта на близо 1 млн души.  Блокадата е пробита и е окончателно свалена на 27 януари 1943 г. По-късно в Ленинград, паралелно с възстановителните, започват интензивни строителни работи. На 15 ноември 1955 г. тържествено е открит Ленинградският метрополитен. През периода на комунистическия режим Ленинград продължава развитието си като един от главните икономически и политически центрове на СССР.
 
В околностите на Петербург с течение на времето изникват редица дворцови и паркови ансамбли, които по своята композиция и размах се нареждат редом до Версай. През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му – Царско село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
 
Много известни личности живеяр и творят в Санкт Петербург - Карл Брюлов, Иля Репин, Д.И. Менделеев, Пьотр Илич Чайковски, А.С. Пушкин, Ф.М. Достоевски, А.П. Чехов, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.

Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov     
 

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град