Ролята на птичката, която "пролет не прави"
Антония Нотева
Снимка: Bonnie Kittle

Тази сутрин, докато се приготвях за работа, чух чуруликане. Всъщност за поредна утрин. Някакъв перушат смелчага извиваше трели насред белите минус няколко градуса навън. И въпреки че още е зима, заложената в мен пролетна програма веднага трепна, съживена от познатия звук на птича песен. И автоматичната мисъл през главата ми: "Да, пролетта все някога ще дойде. Няма да е винаги така...".

Благодарих мислено на ентусиаста, който ми напомни, че нищо не е вечно и че винаги има надежда. И се замислих за онези "птички", които поединично се опитват да напомнят за "пролетта". Да, песимистичната мисъл гласи: "Една птичка пролет не прави." Дали? Ако успява да прокара спомена, идеята, вероятността за пролет, дали наистина не я "прави"?!

Когато прочетете нещо размислящо, изслушате семинар на дадена тема, изгледате видео, разговорите се с приятел върху сериозен казус и т.н., нещо във вас остава. Да, промяната не се случва за миг, за ден и два (както често обещават), дори за години, но някакво зрънце може да потъне в мислите ви, във вярванията, в понятията за правилно и неправилно... И не се знае един ден какво ще покълне от това зрънце истина, което някак сте припознали като свое, но не сте били готови да отгледате с бързи темпове.

Човек трябва ли да чака идеалните условия, за да прояви таланта си, за да следва призванието си, за да вложи усилия и време в любовна връзка, в себеразвитие, в сближаване с деца, родители, приятели?

Всяка революционна идея, всеки забележителен прогрес е прокаран от някой нестандартен, неудобен, невместващ се в обществото индивид. Всяка пролет е започната от самотен глас на птица, на която всички са казвали, че е рано да пее през януари. Но тя е била упорита, дори глупава в нечии очи, и е продължавала да бъде вярна на себе си. Защото й се пее! И защото е създадена, за да пее. Не само да мисли дали перцата й замръзват, а коремчето къркори. Дали дърветата са разцъфнали за живот, а слънцето напича ли приятно... Т.е. комфортът невинаги е необходимо условие, за да пее една птичка. В тази връзка – човек трябва ли да чака идеалните условия, за да прояви таланта си, за да следва призванието си, за да вложи усилия и време в любовна връзка, в себеразвитие, в сближаване с деца, родители, приятели? Необходимо ли ни е удобство, за да бъдем верни на себе си?

Защото в България често се говори за храна, пари и сметки. Сякаш, ако всичко в битов план е спокойно и идеално, ще ни останат сили и време да спрем, да замълчим и да чуем вътрешната си необходимост от правене на нещо, което обичаме. А ако не настъпи такъв момент? Какво, винаги ще преследваме задължения и отговорности, вечно ще оцеляваме, а себеосъществяването ще го оставим за следващия си живот?

Време и възможности винаги има! Звучи еретично, знам. Но е истина. Когато има желание, мотивация, инат, ако щете, се намират и начини. Това не са празни думи, това е есенцията на желанието за живот. Отвъд оцеляването, отвъд предписанията, отвъд нещата покрай нас, на които робуваме до безкрай в омагьосан кръг. Необходим ни е баланс между това, което е нужно да правим, и онова, което искаме да правим. А всъщност всеки иска да пее! Да се чувства специален, творящ, обичан, красив! Да извие трели над сивотата и да прояви пролетта, която винаги, винаги, винаги живее в него!

Така че слагайте по един ярък шал (за мъжете – стига и усмивка) и излизайте навън да бъдете ярки, неудобни, уникални!

 

Aнтония Нотева е на 38 години и живее в София. Има 6-годишен стаж като майка, 14-годишен стаж като държавен служител и поне 25-годишен стаж в писменото изразяване на лични мисли и емоции. Освен дневници, есета, писма, статии, пише и стихове, а преди 4 години и книга, която един ден ще види бял свят.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град