Цветното лице на Рио
Мина Котларова
Снимки: Авторът

В северната част на Рио, която преди време е била пристанищна зона, в близост до центъра се намират Музеят на утрешния ден и Олимпийският булевард (пл. Мауá). Лесно и безопасно е да се стигне дотам с метро (поне от Ипанема, където бяхме отседнали). Там случайно попаднахме на гастрономен уикенд пазар, посветен на бразило-френското сътрудничество.

Дори бях интервюирана от някаква бразилска телевизия, но изпитото шампанско не ми помогна да запомня името на канала, произнесено със специфичния бразилски акцент. Денят беше изключително влажен и топъл, така че това разведряващо събитие заедно със сенчестите масички и приятната атмосфера ни дойде точно като по поръчка.

В същия район се намира и 190-метровата стена на графити майстора Едуардо Кобра. Намерихме я с голям ентусиазъм – творбата представя пет лица от пет континента като отговор на олимпийските кръгове. Стената на Кобра, както е известна, достига височина от 15.5 м и обхваща обща площ от почти 3 000 кв.м. – опит за поставяне на рекорд за най-обширна стена, изрисувана от един-единствен артист.

На юг, след като прекосихме центъра, стигнахме до кварталите Санта Тереза и Лапа, свързани помежду си чрез известните стъпала на Селарóн – арт творба на чилиеца Хорхе Селарóн. Той ги нарича "Моята благодарност към бразилския народ". В горната част на стъпалата (откъм Санта Тереза) е по-безлюдно и човек може спокойно да разгледа и да се наслади на всяка уникална плочка.

В долната част на стъпалата (откъм Лапа) можеш да танцуваш и пируваш дори и по обед.

Всъщност именно Лапа е сърцето на нощния живот в Рио. Тук във всеки бар се свири и танцува салса.

Съвет: не се отклонявайте от главната улица (именно тук станахме свидетели на уличен грабеж).

Също тук се намира и известната зала за спектакли "Сирко Воадор" (Circo Voador или "летящият цирк")

Красивият Акведукт Кариока (известен още като Арката на Лапа) е построен през средата на XVIII век, за да предостави на населението на града вода от реката Кариока. Днес в горната му част минава малък трамвай. В неделя на площада под арките се организира пазар за ръчно изработени стоки. На същото място през уикенда, след като се свечери, се настаняват множество малки фургони, предлагащи разнообразие от типични бразилски опции за хапване на крак.

Нямаше как да си тръгнем от Рио, без да посетим тропическата гора Тижука и гетото Росиня – най-голямото в цяла Латинска Америка, с население повече от 200 000 човека. Също така е смятано и за едно от най-богатите, тъй като е заобиколено от луксозни квартали от двете си страни. В другите две страни около Росиня се разполага Тижука.

Интересен факт е, че всъщност животът в гетото не е толкова евтин, колкото си мислех. Цените на наемите, които жителите на Росиня плащат, в действителност не са много по-ниски, отколкото тези в Копакабана например. Разликата е, че в гетото се плащат само "социални такси" за водоснабдяване и електричество, а не реалната консумация. Също така, тъй като Росиня я заобиколена от луксозни квартали, жителите й имат достъп до сравнително добре платени работни места, без допълнителни транспортни разходи.

Днес почти всички гета в Рио са сравнително спокойни. Само в Росиня 700 военни служители се грижат за спазването на ежедневния мир. Въпреки че ние я посетихме с гид, напълно възможно е да се посети самостоятелно, но внимателно и предпазливо.

По пътя ни обратно към Ипанема минахме през гората Тижука. В миналото всичко това е било плантации с кафе и захарна тръстика, а днес е една от най-големите градски тропически гори. Презасята е в периода между 1861 г. и 1888 г. в (успешен) опит да се защити достъпът на града до питейна вода.

Тижука притежава всичко необходимо за прекарването на един прохладен ден извън града, но без да отнема прекрасните гледки към Рио – има туристически пътеки, зони за пикник и дори музеи.

Благодаря ти, Рио, за твоите различия и многообразие!

 

Randomly Blogging Around е проект, посветен на преследването на мечти, включително и на онези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на заден план. Мина твърдо вярва, че забързаното ежедневие няма никакво право да й отнема мечтите и споделя преживяванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град