„Речи против Катилина“ на Амели Нотомб
Елица Павлович
Издателство "Колибри"

Разчитам, че никой четящ тази книга не е решил точно с нея да започне запознанството си с творчеството на Амели – иначе добре позната и обичана в България.

Първо, това е доста стара нейна книга – на повече от 20 години, а Амели е от писателките, чийто стил някак узрява с годините, и късните й книги определено са по-добри. Второ, историята не е нищо особено, чете се за около половин час и когато човек е дал 15 лева за толкова малка и обикновена книжка, едва ли има шанс това да стане началото на дълга и искрена любов към дадения автор.

За нас, останалите, отдавна във фенклуба на Амели, ситуацията е ясна – ние отново ще платим неоправдано високата цена на романа, ще го прочетем на един дъх и с различна степен на удоволствие ще възкликнем „Ах, Амели!“. Удоволствието обаче е гарантирано. Просто в това е нейната дарба – да вземе нещо на пръв поглед тривиално и делнично и да го направи абсурдно и забавно, докато стане направо неузнаваемо.

Така е и тук, в тази наглед обикновена история за възрастните Емил и Жюлиет, бездетни и кротки хора, които след пенсионирането си се преселват в къща в провинцията, която е отдалечена на километри от най-близкото село и има само един съсед. Но какъв! С присъщото си умение и чувство за хумор Амели успява да преобрази кротките пенсионери в зловещи мизантропи, готови на всичко, за да защитят усамотението си, а съседът и неговата загадъчна съпруга – в почти митични персонажи.

Злото, смята Амели, е очарователно почти колкото доброто, а насладата от злотворството може дори да надмине тази от правенето на добро. Погледнато от определен ъгъл – този на Амели, просто няма как да не се съгласим. Пък и кой от нас всъщност няма поне един досаден и непоносим съсед?

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град