Прошка
Левена Лазарова
Огюст Роден, "Катедралата"

Днес е Прошка. Вкъщи винаги сме почитали този ден, не само с искане и даване на прошка, но и с "амкане" на халва - като бях дете баба ми връзваше парче нуга на конец и ние се надпреварвахме да захапем поклащащото се лакомство. Не знам дали заради мистичното сливане на езичество и християнство в деня на Сирни Заговезни, дали заради детския спомен за бялото и неуловимо блаженство, дали заради по-късните ми опити да уловя чувството на опрощаване, за мен този ден винаги е бил съкровен...

Винаги ми е било трудно да искам прошка. Да наведа глава и да кажа "Прости", но не формално, а искрено. С времето се научих - още един от уроците на живота. Но и разбрах, че далеч по-трудно е да простиш. На другите, а и на себе си. И може би това е най-трудното.

И ето, в деня на Прошка, моята молба за прошка...

Далеч по-трудно е да простиш.

Не успях да оценя това, което имам, а пак подгоних вятъра. В устрема си да полетя, подтичвах с надеждата да се отлепя от земята, да стигна другаде, да видя други места, да бъде с други хора. Забравих, че където и да отида, ще бъда пак със себе си... Исках да бъда друга, а не успях.

Не успях и да бъде вярна на себе си, и за това трябва да си простя, наред с всичко останало. Че се опитвах да бъда мека и смирена, кръгла, а не ръбеста, гладка, а не грапава. Така пише в мъдрите книги, така казват мъдрите ми приятелки - бъди мека. Опитах.

Не успях да покажа повече любов на тези, които заслужават. И по-малко на тези, която не я. На едните, защото е толкова скучно да си лоялен, а на другите - защото е толкова трудно да бъдеш честен.

Не успях да мисля само за тук и сега, пак от мъдрите хора знаем, че това е привидно най-лесното решение на непоносимата лекота на битието - да мислиш само за сегашния момент. Не мога. Мисля за миналото, събирам късчета спомени, мога вече от тях дреха да си ушия. Мисля и за бъдещето, подреждам го, опитомявам го, живея го. 

Толкова много неща, за които да си поискам прошка... А също и че още не съм си простила за грешките от миналото. Че ги превъртам, преповтарям злобно, че не съм ги забравила. Че искам да върна времето.

Прошка се иска, но и прошка се дава. Да, това е по-трудното.

Само веднъж в живота съм искала прошка наистина. С надежда, че ще ми простят, но и с надежда, че аз ще си простя. За първото така и не знам. За второто съм сигурна - още не съм.

Днес е Прошка. Простете си.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град