"Пасажери" – да гледам или да не гледам...
Елена Миланова
Снимка: Passengers Poster

Ако и вие имате партньор, за който реплики като "Енергийният щит е дезактивиран", "Реакторът ще експлоадира!", "Рестартирам главния компютър", "Загуба на гравитация" или "Пожар в контролната зала!" действат като червени лампи, за да отиде на кино, тутакси купувайте билети за "Пасажери", който от онзи ден е по кината.

Филмът е много естетски изпипан откъм визуални ефекти и продуктов дизайн, пресъздаващи едно космическо бъдеще за човечеството, в което огромни кораби кръстосват дълбокия Космос, за да колонизират нови светове. С което хубавите неща, които мога да кажа за "Пасажери", почти се изчерпват.

"Авалон" изпълнява рутинен 120-годишен полет до нова планета за колонизиране – Homestad II. Корабът е нещо като космически Ноев ковчег – освен животни и растителност, пренася и пет хиляди души и екипаж. Всички са преведени в хибернация, от която трябва да се събудят 4 месеца преди кацането, за да се социализират и подготвят за това, което ги очаква в много луксозната обстановка на кораба, предлагаща всякакви екстри (според класата, за която са си платили).

"Авалон" обаче изпитва някакви технически проблеми (не разбрах какви), а непробиваемият му енергиен, огнен и т.н. щит се оказва не толкова непробиваем, когато насреща се задава огромен метеорит. Последният, като един космически айсберг, се сблъсква с междупланетарния "Титаник" и всички лампи по всички възможни панели започват да светят в червено.

По някаква причина една от капсулите, която съдържа механика Джим (Крис Прат), се активира към събуждане и младият "Адам" отваря очи с 90 години по-рано от планираното сътворение. След една година отчаяние в компанията на нещо като Петкан Дивака – роботът Артур (Майкъл Шийн) – словоохотлив, но ограничен от програмирането си барман, който може, но и не може да прави компания на Джим в следващите 89 години, е въпрос на време да се появи една "Ева" – прелестната Аурора (Дженифър Лорънс, заради която се съгласих изобщо да гледам "Пасажери"). Двамата се влюбват и заживяват почти щастливо в луксозната обстановка на кораба, докато Артур не решава, че му е разрешено да споделя тайните на Джим с Аурора.

Всичко тотално се обърква и за героите, и за зрителите, когато филмът решава да премине във втора фаза и от нежен, романтичен, утопичен, протяжен и дори малко философски да стане бесен екшън, в който светещите в червено лампи ще ме карат да се въртя нетърпеливо на стола, докато съпругът ми пък точно в този момент ще се пробуди, за да види как Джим и Аурора ще спасяват "Авалон" от взривяване (разбира се, какво друго), за което имат само няколко минути!

В крайна сметка "Пасажери" е една метафора на съвременните високобюджетни филми – огромен спектакъл, маскиращ овехтели и изтъркани идеи, но напълно приемлив за два часа, в които човек да се дистанцира, да похапне пуканки, да си почине малко от купищата сериозности, които го заобикалят навън, и да го забрави тутакси, щом напусне салона. 

 

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град