Париж ми отива
Момичетата от града
Снимки: Авторът

Нашият конкурс "Обичам този град!" приключи, но ние ще продължим да публикуваме голяма част от получените текстове. Диа Ангелова е поетеса и преводач. Родена е в София, завършила е "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски". Има издадени няколко стихосбирки, занимава се и с мултимедийни проекти. Диа ни е изпратила няколко свои творби, посветени на Париж.

***

За Айфел говорехме. Ето я, нищо и никаква, пардон, огромна, чудовищна канара от стомана, от скелета, тя е скелет, забил нос в небето над Сена.

Лъчезарна, надвиснала, застрашителна, сякаш ей сега ще се срути, ефирна и тежка, тромава и грациозна. Като гнездо, изплетено от милиони пръчки. Желязно гнездо за влюбени. Цял ден я фотографирам.

 

С Париж сме стари познати

Галантен, разхайтен, изтънчен
благородник
в леглото ми се протяга,
навлиза с уличния шум.
Насъсква ранобудните шофьори.
Отварям прозореца,
площадът плисва,
свети, бумти, отразява се
в удивените ми очи.

С Париж сме стари познати.
Париж ми отива, бих казала.
И всяка жена тук изглежда красива.

А той, с нехайство на палавник,
цяла нощ неуморствал,
сега се изправя могъщо,
със тътен,
и ексхибиционистично
навира в лицето ми
Айфел.

Какво да ти разказвам за Париж,
прилича ми на кафенето на света,
където всички личности
са фотографирани на стената
и са си дали автографа.

Айфел е купчина желязо,
но впечатлява.
Под Триумфалната арка нe спирам,
може би защото няма за какво
да триумфирам.

Във Лувъра се губя,
едва успявам да зърна
прехвалената Мона Лиза.
Не мога да се начудя
как са докарали дотук
такива чудовищно големи късове
от Египет…

Сакре Кьор на хълма в бяло
избуява. Тишината вътре грабва,
тълпите коленичат пред сребърен Исус.
Време е за псалми. Органът запява.

Навън, туризмът е насъщен.
В подножието дреме Плас Пигал.
Мулен Руж върти все същата история,
размахва вятърни ръце,
време е за спектакъла.

Преди тук да си дадат среща
травестити и писатели,
навреме се шмугвам в метрото.
Сякаш преброждам подземен
паралелен град.
Страшно и възбуждащо.

Излизам отново в Латинския квартал.
Тук няма да видиш рицари,
но пък щедро ще те нагостят.
Светлините, запазена марка
на всяка кръчма, датираща
от началото на века.
За петнайсет сребърника, евро,
си желан и чакан гост.

Какво да ти разкажа за Париж?
Вятърът по Сена си е същият.
Мостът Александър Трети
свети във злато, статуите невъзмутимо
устояват на хилядите фотоапарати.
С премръзнали пръсти снимам отдолу златния кон
и си мисля за теб.

Автор: Диа Ангелова

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град