05
Януари
2014
Още притчи из „Храна за душата“ на Джак Корнфийлд
Момичетата от града
ИК Хермес

На един мъж му изчезнала брадвата и той се усъмнил в сина на съседа. Момчето се промъквало като крадец, приличало на крадец, говорело като крадец. Но след няколко дни, когато отишъл да копае в долината, мъжът намерил брадвата си. Следващият път, когато срещнал съседското момче, то вече се движело, изглеждало и говорело като всяко друго дете.

                                                                 Традиционна немска история

 ...

 

Един човек умрял и се озовал на едно място с проблясващи светлини.

„Тук е по-добре, отколкото си представях“ - помислил си той.

След малко към него се приближило едно сияйно създание, което го въвело в разкошна банкетна зала, отрупана с невъобразими деликатеси. Седнал човекът на масата, наред с много други, а пред него били сервирани най-отбрани ястия. Посегнал към вилицата и усетил как някой го доближил отзад и сякаш привързал по една летва към лактите му. Човекът не можел да поднесе храна към устата си, защото летвите му пречели да свие ръцете си.

Огледал се наоколо и забелязал, че и другите не можели да се хранят по същата причина. Стонове и ридания огласяли залата и отвсякъде се чувало сумтене и пъшкане, докато хората се мъчели безуспешно да сложат нещо в устата си.

Нашият човек отишъл при създанието, което го довело на това място, и казал:

Това сигурно е адът. Но тогава какъв ли е раят?

Сияйното същество го превело под един свод в друга банкетна зала, където също имало огромна маса, отрупана с всевъзможни ястия

„А, тук е същото“ - помислил си човекът.

Седнал на масата и се приготвил да яде, когато някой го приближил отзад и привързал ръцете му с по една летва, съвсем като в предишната зала. Тъкмо отворил уста, за да се оплаче, че и тук ситуацията е също толкова безнадеждна като в ада, когато се огледал наоколо и смаяно забелязал, че на тази маса се случва нещо различно. Вместо да се мъчат по някакъв начин да огънат ръцете си, за да стигнат до собствената си уста, всички на масата протягали ръка към устата на човека до себе си. Така всеки хранел своя съсед.

Японска приказка

...

 

Събрали се животните и започнали да се оплакват, че хората постоянно им отнемат нещо.

- Вземат ми млякото – казала кравата.

- На мен ми вземат яйцата – казала кокошката.

- От мен вземат месото и го правят на бекон – казало прасето.

- А мен ме преследват заради маста – оплакал се кита.

Накрая се обадил охлювът: Аз имам нещо, което те определено щяха да ми вземат, стига да можеха. Нещо, което искат повече от всичко. Аз имам ВРЕМЕ.

История от Суфизма

Коментари:
Последно от момичетата: