О, Соле Диво!... За мишките и операта
Момичетата от града
Сцена от "Хубава жена" с Джулия Робъртс и Ричард Гиър

Повечето мъже, с които се случи да подхвана темата за оперното изкуство, обикновено бързо излизат от разговора, тъй като се чувстват неловко в тези води. В най-добрия случай ще се похвалят с присъствие в сградата на Софийската опера и балет по повод някой юбилей, светско или бизнес събитие, за което са отличени с официална покана. Опитите на най-амбициозните от тях са стигали до концерт на Пласидо Доминго с още няколко хиляди зрители, строени по трибуните в "уюта" на "Арена Армеец". И в двата случая усилията са си заслужавали заради наградата, че господинът е видян там редом с други социално значими фигури, или просто защото е успял да документира културното си и духовно извисяване със селфи с хаштаг #наоперасме

Операта очевидно се разглежда като нещо далечно. Не е модерна някак или пък е твърде неразбираема и префърцунена за повечето съвременни мъже. Една "елитарна кучка", ако мога да цитирам един от тях, докато говори за жените, които се прехласват по ариите.

В опит да разнищя страха на българския мачо от това иначе толкова красиво изкуство, се срещам с Найо Тицин, известен с дългогодишната си журналистическа дейност, документалните музикални филми и филмовия фестивал Master of Art, които създава. Като добавим и факта, че е съпруг на известната оперна прима Александрина Пендачанска, моят събеседник разполага с достатъчно впечатления за това, което се случва в оперните салони по света и предполагам, в главата на един мъж, докато гледа Тоска да ридае. 

Операта е твърде неразбираема и префърцунена за повечето съвременни мъже. А жена, която се прехласва по ариите, е "елитарна кучка".

"Страхът от допира с операта в случая е страх от разкриването на емоции, от показ на чувства, защото един Мъж не е прието някак да е сензитивен, а оперното изкуство обикновено влиза много директно в сърцето. Това да покажеш, че нещо такова те е докоснало, плаши повечето мъже. Те оставят операта за жените, за лигльовците, защото на "готините" не им се случва да покажат емоция.", казва Найо.

Интересът към изкуството като цяло се разглежда като нещо, което не се свързва с имиджа на силния мъж. Парадоксът е, че цялата машина, която работи, за да се случва операта през вековете, се задвижва предимно от мъже. И то силни мъже - композитори, диригенти, сценични работници, а в близкото минало и изцяло мъжки оркестри.

Навремето освен основен начин за забавление на масите операта е била и силна медия. В светлините на прожекторите са поставяни важни социални въпроси. Голяма част от идеите на Просвещението всъщност минават през историите, разглеждани там. Това е карало хората да се замислят. Много от тези идеи са актуални и днес. В "Тоска" например е поставен казусът за злоупотребата с власт на мъже върху жени. Една силно чувствителна тема именно днес.

Тъй като разглежда проблеми, които са актуални и за съвременния човек, оперното изкуство би следвало да възбуди интереса и на мъжа на нашето време. Дори да оставим сюжета настрана, самата музика, излязла от душата на композитора и изпълнена виртуозно в една среда с перфектна акустика и дух, сама по себе си е достатъчно основание да трептиш от възторг в залата.

Дали обаче трудът и талантът на всички хора, които стоят зад една добре поставена опера, биха били достатъчна причина за интерес към това изкуство?

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град