Наслада от ученето: Възможно ли е?
Момичетата от града
Снимка: www.pixabay.com

Представяме ви рубриката "Добро образование", която правим съвместно с Международно училище Uwekind!

Наближава най-тежкият период от учебната година – изпитните сесии. Това е времето, в което не само учениците ще покажат чрез изпити, подходящи или не, какво знаят и могат, но и учителите ще направят самопреценка дали са подготвили добре децата си.

Тази година работя по едно и също време с кандидатстващи деца за първи клас, петокласници и ученици в гимназиалните класове. И това ме накара да направя сравнение между отношението на децата към ученето и към училището като място, което регулира тази дейност.

Бях забравила изумителното удоволствие, което може да изпита учител от общуването с малките деца. Обяснението за нарисувана зелена чертичка, че е морков, който още не е узрял, свързването на чадър и сладолед, защото, ако ядеш сладолед и завали, ти трябва чадър, за да не ти се разтопи сладоледът... И думите: “Искам завинаги да остана тук, в училище!”

Децата знаят неща, които не се мерят с тестове, задачи и граматически упражнения. Откриват се, когато говориш с тях, когато изслушваш мнението им, и то без да го отричаш, ако не са съгласни с теб.

И се замислих: как да уловим тази естествена детска нужда от учене, как да трансформираме живото любопитство към света, как да сме тези, които дават кодовете за разгадаването на човешките дейности и взаимоотношения?

С петокласниците учим дроби и проценти. Решаваме задачи, изчисляваме… Тежък труд… Но винаги започваме темите с въпроса: “Къде съм виждал това?”. Децата откриха, че са хапвали проценти (киселото и прясното мляко), че могат да изчислят колко трябва да плати баща им за бензин, за да ги заведе при баба, и че могат да убедят мама да им купи нещо, ако има добра отстъпка. Изключително се ентусиазираха, когато за домашно имаха да изготвят вечеря за четирима за определена сума, а после избраха десерти, които да си приготвим в училище, изчислиха и точно си разпределиха сумите за закупуването на необходимите продукти. И ето… любопитството неусетно се превърна в наслада, че ползваш знанията си за забава.

С гимназистите гледахме и анализирахме двете най-гледани TED презентации: “Дали училищата убиват творчеството?” (сър Кен Робинсън) и “Езикът на тялото ви оформя кои сте” (Ейми Къди). Имаше любопитство, защото децата споделиха мнението си, преди да видят презентациите, и наистина искаха да чуят какво ще им кажат тези учени. Имаше и наслада, защото съпоставиха собствения си житейски опит с този на възрастните. Появи се и удовлетворение“Значи моите мисли са такива, каквито са на признати световни лидери?”. А на мен ми доставиха удоволствие коментари като “То така се говори отдавна, но…”, “Чел съм и друга теория…” и най-вече “Аз не мисля така, защото...”

Децата учат постоянно, учат от улиците, от телевизията и Интернет, от нас… И те знаят неща, които не подозираме, че знаят, защото тези неща не се мерят с тестове, задачи и граматически упражнения. Откриват се, когато говориш с тях, когато изслушваш мнението им, и то без да го отричаш, ако не са съгласни с теб.

Знам, че е трудно за нас, възрастните, които искаме да спестим време и грешки на децата и да ги направим по-бързо мъдри, но нека се научим да произнасяме “Няма вярно или грешно. Само обясни защо мислиш така!”.

И нека тогава да помълчим, да поспорим… Може би ние, възрастните, грешим!

Автор: Аглика Дамаскова

 

"Добро образование" е рубрика на Момичетата от града и Международно училище Uwekind 

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град