„Нашата история“, Мартина Хаг
Елица Павлович
Издателство "Ера"

Когато една любов се счупи, парчетата й се забиват дълбоко, до кръв, в сърцето на онзи, който все още обича. Писателката Петра е именно тази наранена страна в семейството и когато съпругът й я напуска заради известна телевизионна водеща, Петра остава сама с двете си малки деца и бездна пред себе си, която няма как да запълни. По съвет на психотерапевта си тя заминава в Северна Швеция, където няма обхват на телефона, за да остане три седмици сама с мислите си. Също и с кошмарите си, с виденията си, но и със здравия си разум и новата си книга. Петра трябва да реши кое ще надделее.

Имам слабост към скандинавската литература и купих „Нашата история“ без никакво колебание. Освен това ми се стори, че прилича на „Тишина през октомври“ – една любима книга на нашия букклуб. Книгата на Мартина Хаг обаче е различна, защото разкрива женската гледна точка.

Раздялата на Петра и Андерш в книгата е на пръв поглед абсолютно цивилизована. Двамата са заможно семейство на средна възраст – тя е известна писателка, той е телевизионен продуцент. Когато Андерш решава да напусне съпругата си, за да заживее с новата си любов, всичко се случва културно – няма скандали, на децата се обяснява спокойно и двамата продължават да се грижат за двете си момчета поравно. Разбира се, Петра плаче, тежко й е, но никой не може да се досети колко отчаяна и объркана е тя всъщност. Целият й живот занапред започва да изглежда по напълно различен начин.

Четейки книгата, докато слушах Radiohead, за да бъде драмата пълна, си дадох сметка че животът ми е спестил подобни сътресения. Въпреки това книгата на Мартина Хаг, впрочем с автобиографични елементи, прави невъзможно да не се съпреживее с героинята всяка крачка от нейното мъчително пътуване. И дори без да имам буквалния опит, всеки от нас е имал своите кризи и тежки моменти и знае, че пътят към светлата част на живота е колкото в тишината и малките лични радости, толкова и в чисто практически действия, които са не по-малко лечебни. Тук всичко това е в идеална хармония.

Авторката казва, че е получила писма от много мъже, които са в позицията на съпруга и също имат своята гледна точка. Вероятно и тя е по свой начин оправдана, но литературата винаги ще се вглежда повече в онези, които страдат и които оцеляват. Заради примера, съчувствието и надеждата.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град