Момичешки удоволствия в Норвегия: Пътуване на север
Елица Павлович

В Норвегия трябва да се ходи през зимата. Сега, когато вече съм я посещавала във всички сезони, знам това със сигурност. Разбира се пролетта е тучно зелена, празнична и красива, лятото е изумително с безкрайните дни и светлите вечери, с пълните плажове и крайбрежни улици до късно през нощта, а любимата ми есен е многоцветна и приятна с ниското слънце и пъстрите паркове, но северът е дом на зимата. Говорих си за това с една норвежка, родена зад полярния кръг, и тя ми каза, че наистина е така. Нещо повече – за нея е странно, когато на Коледа слънцето изгрява сутринта, защото Коледа на нейното детство е празник на нощта, на безкрайния сняг и лед.

И за да се види и усети зимата на север, нейната абсолютна тишина и чистота, най-удобно и красиво е пътуването с влак. Маршрутите от Осло до Тронхайм и Берген са наистина световноизвестни с красотата си, като преди няколко години компанията British Airways е предлагала на пътниците си да гледат седемчасов филм, който проследява едно такова пътуване и е почти хипнотично успокояващ.

Моето пътуване до Лилехамер по маршрута на север до Тронхайм ми беше подарък и сега споменът за него е като сън, целият от бяла светлина. Влаковата линия минава покрай езерото Мьоса в продължение на 117 километра – това е най-голямото езеро на Норвегия и влакът пътува по цялата му дължина. Това е само по себе си удивително преживяване. В началото езерото е синьо, бляскаво и почти пролетно, с каменисти брегове, патици и пожълтяла трева. Постепенно водата става все по-сива, небето слиза по-надолу, по брега се появяват дълги ивици лед, а от средата на пътя нататък цялото езеро е абсолютно заледено. То е основната атракция за живеещите наоколо – децата си играят там и карат кънки, мъжете ловят риба, а майките разхождат децата си в колички със ски вместо с колела отдолу. По леда има построени малки къщички като вигвами и само те нарушават равната бяла повърхност на езерото, което към Лилехамер вече е и покрито със сняг. Така за няколко часа се смениха всички сезони – от живата синя вода до бялата пустиня на снега, която просто неизбежно напомня за приказките на Андерсен, за Снежната кралица, Кай и Герда. 

Онова, което е удивително, е как целият пейзаж е в синхрон. Няма никакви цветни петна или ярки акценти, които да нарушават хармонията – небето и земята се сливат в едно както хоризонта над морето, само че тук море няма, има само лед, снежни планини и небето над тях. Отначало бях прекалено развълнувана и не можех да спра да снимам, но после се успокоих и от гледката през прозореца бях точно като хипнотизирана – някаква особена форма на медитация.

Лилехамер е отлична дестинация за еднодневно пътуване. Някогашна столица на зимната Олимпиада, всъщност се оказа, че това е много симпатично градче с малки дървени къщи. В него се намира най-големият в тази част на света музей на открито със запазени скандинавски къщи и църкви, така че има предостатъчно какво да се види. Удобните зимни обувки са задължителни, защото релефът е доста стръмен.

Днес, когато може толкова лесно да се стигне до всяко кътче на Европа и всички пътуваме и живеем по толкова сходен начин, вече е много трудно да се изненадаме истински или да ни се случи нещо напълно ново, неизживяно усещане. Пътуването към Северна Норвегия е именно такава изненада и ако имате възможност, обезателно си я подарете.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град