"Мълчание" на Шюсаку Ендо
Елица Павлович
Издателство "Колибри"

Едноименният филм на Мартин Скорсезе безспорно има най-голяма заслуга за популяризирането на тази книга, която и без това е изключително почитана в родната си Япония. Все още не съм гледала екранизацията и текстът ми изглежда напълно некинематографичен, целият изтъкан от вътрешния монолог на един разколебан във вярата си човек, който започва своя разказ като млад, силен и непоколебимо вярващ свещеник, а го завършва като слаб и несигурен в себе си човек. 

1614 г. е в епоха, когато пътешествието до Япония отнема месеци, понякога години и е силно вероятно то да бъде само еднопосочно. Двама йезуитски монаси поемат на път в името на своя бог и с идеята да търсят отдавна заминалия свой учител Крищовау Ферейра, за когото се твърди, че се е отрекъл от вярата си. Първата част на книгата се състои от писмата на единия от свещениците – отец Родригеш – подробно и интересно написани, пълни с любопитни детайли за Япония от онази епоха. Втората част е авторов текст, който проследява отблизо съдбата на отец Родригеш, а третата част е японска хроника – лишена от всякакви детайли и регистрираща с еднаква безпристрастност хората и предметите.

Романът свидетелства, че в епохата на най-силно португалско влияние християните в Япония са били стотици хиляди. Има причини тази религия да не се наложи масово и да изчезне в забрава. Именно тези причини търси в романа си Ендо.

На пръв поглед историята проследява пътя на вярващия Родригеш и неговите колебания, както и тези на учителя му Ферейра, вече минал по същия път. Същевременно авторът на романа е японец – той не познава европейския католицизъм отвътре, но затова пък отлично познава Япония и парадоксите на Далечния изток – неумолимият ред, примирението пред съдбата, непреклонната воля на шогуна, незачитането на човешкото достойнство, немислимата жестокост, подозрението към чужденеца. Родригеш попада в един свят, в който е обречен да не разбира нищо – и далеч не само вербално. Това основателно събужда подозрения – дали христовата вяра е вездесъща дори и там, където никой закон на християнството не е валиден.

Проблемът за вярата присъства в книгата, но за мен той не е централен. В основата е сблъсъкът на един европеец с напълно различна за него култура и мъчителното осъзнаване на факта, че независимо от всичко той винаги ще си остане чужденец. Днес физически разстоянията се преодоляват по-бързо, но е спорно дали от това съмненията ни са станали по-малки, а толерантността – по-голяма.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град