Миланската скала или душата на операта
Елена Миланова
La Scala

Много пътища водят до La Scala, но за мен най-красивият начин да се стигне дотам е един. От Миланската катедрала (Il Duomo) преминавате през царствената галерия "Виторио Емануеле II", откъдето излизате на очарователна пиаца. Там човек може да поседне на пейка пред статуята на Леонардо да Винчи и да погледне към оперния театър, който някои туристи дори не забелязват, но който съхранява векове културна и човешка история. Затова го наричат понякога "сърцето и душата на Милано".

La Scala се намира на място, на което преди това е имало църква. Името на театъра всъщност идва от името на тази църква – Santa Maria della Scala. Сградата е построена по поръчка на Мария Тереза Австрийска по проект на Джузепе Пиермарини в неокласически стил за две години, за да замени предишния изгорял театър на двора. В строежа и оформлението на интериора са участвали едни от най-изявените художници и архитекти на епохата. 

Представлението, с което на 3 август 1778 г. е открита La Scala, е музикалната драма Europa riconosciuta на Антонио Салиери. Със същата постановка е открит театърът и през 2004 г. след мащабната реконструкция, продължила три години. Произведението на Салиери до тази втора премиера всъщност никога не е било изпълнявано, нито издавано. Възстановено е от оригиналните партитури на композитора, които се пазят в библиотеката на театъра.

La Scala не е функционирала само като театър. В началото е ползвана като бална и церемониална зала. Всъщност в самата зала сравнително късно се появяват места за сядане, те са били ексклузивно право на притежаващите ложи богаташи. La Scala е функционирала доста дълго време успоредно и като казино – до XIX в. не е имало къде да се играе законно хазарт освен в театрите, така че сградата е имала и тази роля. Мери Шели описва театъра не само като клуб на висшето общество, но и като място за бизнес и хазарт, където играчите са заемали маси във фоайетата, а от шума им е било трудно да се слуша музика изобщо.

Интересна група посетители са били и т.нар. лоджонисти, заемащи най-горните (и най-евтините) места на последния балкон. Те всъщност са били най-начетените и критични фенове. Ужасявали певците на сцената, защото били напълно безпощадни в критиките си и държали това да се чуе – освирквали, крещели и тропали с обувки. Лоджонистите съществуват и до ден днешен. През 2006 г. успяват да свалят тенора Роберто Аланя от сцената по време на постановката на "Аида". След момент объркване певецът е заменен от неговата резерва, Антонело Паломби, който излязъл на сцената по дънки, за да довърши представлението. Аланя повече не е стъпвал в La Scala. Критики не били спестени дори на Лучано Павароти, който бил удостоен с шумно освиркване при изпълнението си в постановката на "Дон Карлос" през 1992 г.

За дългото съществуване на La Scala е невъзможно да се опишат в един кратък текст плеядите от интелектуалци, артисти, музиканти, диригенти, постановки, сценография, хореография, които са превърнали мястото в най-престижния оперен театър в света. Внимание заслужават също богатият музей и библиотеката до самия театър, където се съхранява историята и споменът за един 240-годишен блясък.

Но когато се говори за La Scala, не могат да се пропуснат две имена.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град