Мелтем Йълмаз: Най-лошото е да свикнем с войната, с безпомощността и с бедността
Бела Чолакова
Мелтем Йълмаз

Мелтем Йълмаз е разследващ журналист в Турция. Посветила е години работа на теми като бежанците, изоставените деца, хората, живеещи на улицата, наркоманите, подложените на насилие жени... Тя ще посети България за официалното представяне на романа си "Сорая", което ще се състои на 17 януари (вторник) от 18:30 ч. в Литературен клуб "Перото". Мелтем даде специално интервю за "Момичетата от града" преди пристигането си в София.

Как работата Ви като журналист Ви помогна за написването на "Сорая"?

Смятам, че журналистическият опит ми помага при писането на художествени текстове. Мнозина считат, че журналистиката влияе негативно върху писането на романи, но аз вярвам, че е точно обратното. По време на интервютата си съм виждала толкова много хора с ужасен, отчайващ живот, че дори изслушването на историите им беше трудно. Хора, които са достигнали дъното; които са напълно затънали; или които са постигнали невъзможното… Те ме допуснаха в най-съкровените кътчета на душата си, споделиха ми интимни тайни. Докоснах се до живота на хиляди и добих опита им. В един момент усетих, че най-сетне съм готова да разкажа тези истории чрез езика на литературата. Така се роди "Сорая".

След началото на гражданската война в Сирия се постарах да проследя живота на сирийците, които потърсиха убежище в Турция. Срещах се с тях в лагери, в големи градове и в гранични провинции. Станах свидетел на многобройни трагедии. И чрез "Сорая" дадох най-доброто от себе си, за да споделя тази реалност с читателите. Сякаш цял живот бях чакала този миг, а сега, когато най-сетне постигнах целта си, признавам, че изпитвам известно удовлетворение.

Предателството на любовта може да се окаже много по-унищожително от войната.

До каква степен сюжетът е вдъхновен от истинска история?

"Сорая" разказва историята на млада жена, измъчена от войната, която пътува към Турция с големи надежди и мечти. В лагера вижда насилие, тормоз, сексуални посегателства и прави избор, в резултат на който среща любовта, но и преживява вътрешна трансформация… Романът не разкрива историята на една бежанка, а на хиляди. Само трябва да се огледате по-внимателно и ще ги видите. За написването на "Сорая" ме вдъхнови млада жена, която срещнах в бежански лагер. Но съм сигурна, че има много подобни истории, които чакат да бъдат разказани.

Наричат книгата Ви "неудобна", защото разкрива истината за лошото отношение към бежанците и нередностите в лагерите. Вие как я определяте – като неудобна или като необходима?

Смятам, че тази истина трябва да бъде написана, без значение дали е считана за неудобна, или не. Не можем да си затваряме очите пред страданията и неправдите, с които се сблъскват уязвимите хора само защото се притесняваме какво могат да си помислят властимащите. Всъщност като журналист аз трябва да пиша точно така, за да подкрепям демокрацията, правата на човека и уважението към другите в страната си.

Получавали ли сте заплашителна критика за прекалената си искреност?

Не, досега не са ме заплашвали директно, но арестуването на журналисти и писатели в Турция не е ли достатъчно голяма заплаха само по себе си? Над всеки, който се противопоставя на правителството, надвисват тъмни сенки. Витае плашещото послание, че всеки от опозицията може да се окаже в затвора, ако не внимава какво говори, пише или мисли. И всички знаем, че това не са празни заплахи.

Героинята Ви преминава трудност след трудност, но продължава напред. Вярвате ли, че желанието за живот е по-силно от всичко – от войната, от безизходицата, от бедността, от смъртта?

Със сигурност е по-силно. Благодарение на инстинкта си за самосъхранение живите същества успяват да се справят и с най-ужасните трудности. Ето защо да се предадеш никога не е толкова лесно, колкото човек предполага. Но далеч по-лошо е да свикнеш с войната, с безпомощността и с бедността. Осъзнавате ли, че повечето хора в Близкия изток са забравили, че е възможно да живеят по-добре, че изобщо заслужават по-добър живот? Смятат, че съдбата определя живота им и всичко, което им се случва. Това не може да се обясни единствено с инстинкта за оцеляване.

"Сорая" е роман с отворен край. Планирате ли втора част или оставяте на читателите сами да отгатнат развитието?

Мисля, че е по-добре краят да си остане такъв. На този етап от историята все още има надежда, Сорая още има шанс да се спаси. Изглежда, харесвам повече историите с отворен край – те развиват въображението, окуражават читателя да мисли и да премисля. И да, както споменахте, исках читателите сами да "допишат" историята. Освен това на филмовия фестивал в Берлин през 2016 г. "Сорая" (заедно с още десет романа) попадна в списъка с книги, препоръчани за филмиране – едно чудесно развитие. Може би един ден ще видим историята завършена на големия екран.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град