Между две баби
Момичетата от града

Едната- селско момиче, жена и баба, която неуморно плете търлъци и елеци. Пържи мекици, сади и гледа зеленчуци в градината, а вечер дои козите и храни кокошките.
Другата- градска девойка, елегантна дама и изкусна шивачка, с еднакво майсторство изработваща от дюшек до елегантно палто.

И аз по средата.

От първата ми остана ароматът на пържени яйца със зелени домати (странно, но много вкусно ястие), топлината на прегръдките, скритите под престилката левчета, с които ме посрещаше всяка лятна ваканция и многото сълзи и усмивки. Тя носеше всичкото разнообразие от емоции като красива рокля. Чувството и за хумор беше нейният най- красив аксесоар.

От втората лъхаше елегантност и изисканост. Разхождаше се в морската градина във Варна, наметната с яка от лисица, шапка и кожени ръкавици. Мил спомен от нея ми е една синя пола (която се върти),  по края  украсена с избродирани на машина цветя. Ушита специално за мен!  Още чувам звука на крачната машина „Сингер”, и  виждам кутийките с топлийки, от онези с шарените главички, и табелката „образцов дом” на входната врата.

Дълги години се питах: ”Коя съм аз?”

Сега знам и усещам: Едната + Другата = Мен

Отдавна не бях си спомняла за двете си баби, а дишам и виждам слънцето благодарение на тях! Забързана да предам живота нататък, забравих да се обръщам, от време на време назад. Така и не успях да им благодаря за самоличността и корените, които са ми подарили!
 
Днес имам нов въпрос: „Какво ли е да бъдеш баба? Да обичаш без да критикуваш, да утешаваш и разбираш. Да имаш време за всичко: и за приказка, и за палачинки. Да играеш на игрите, за които си нямал време с децата си, да виждаш и преживяваш истински ценното в живота.

Пожелавам си някой ден и за мен да дойде бабиното време, с мъдростта и търпението на две вълшебни жени, събрани в една.

от Аксиния Цветанова

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град