Магията, наречена „Изобретението на Хюго“
Бела Чолакова
Издателство "Милениум"

Тази книга ме изненада, омагьоса и впечатли. Истината е, че никога не съм чела подобна. С каквито и гръмни думи да я определя, ме е страх, че ще звучат като клише. А „Изобретението на Хюго“ е точно противоположното на клише. Това е една от най-красивите, вълнуващи, пленителни, омагьосващи и удивителни книги, които някога са попадали в ръцете ми. Признавам, че преди да я отворя, дори не знаех какво да очаквам. (Едва по-късно разбрах, че това е едва ли не черешката на тортата сред детско-юношеската литература от последните години.)

Историята разказва за дванайсетгодишния Хюго, който живее сам в голяма парижка гара в далечната 1931 г. След трагичната смърт на баща си и мистериозното изчезване на чичо си момчето само поддържа часовниците на гарата, краде по малко храна и се крие от пазача, защото се страхува да не бъде изпратен в сиропиталище. Но историята от трагична се превръща в изключително вълнуваща, благодарение на безценен бележник, автоматон с мистериозно послание, откраднат ключ, загадъчна рисунка и едно инатливо момиче.

Най-вълнуващото в тази книга дори не е историята, а как е разказана. Брайън Селзник е творец в истинския смисъл на думата. Той прави смел литературен експеримент и разрушава скучните прегради между жанровете. Авторът не се ограничава в едно изразно средство, а описва чрез думи, рисунки и фотографии. В тази книга илюстрациите не са просто допълнение към текста, а основна част от действието и ако не ги разгледате в детайли, може и да пропуснете какво се е случило. Защото текстът няма да ви разкаже всичко.

Думите обаче така плавно преливат в графиките, че бързо се плъзгате по страниците. Илюстрациите в никакъв случай не накъсват историята, а ѝ придават плътност. Затова и „Изобретението на Хюго“ е едновременно роман, комикс и филм. Бих казала – това не е просто книга, а уникално преживяване.

Защото Брайън Селзник много умело забърква не просто думи и картини, а също така реални личности с литературни герои; истински събития с измислици. И макар че между страниците се срещат истински илюзионисти, твърдя, че Селзник е най-големият магьосник. Той успя не просто да ме върне назад в 1931 г., а назад в детството. Вдъхна ми вярата, че всеки от нас има своето място в света - като малка, но необходима частичка за огромния часовник на времето.  

P.S. Единствено не разбрах защо френското момче се казва Хюго, а не Юго, но това е незначително на фона на всички чудеса в книгата.

Издателство "Милениум"

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град