Мадрид - градът на дворците
Момчил Лазаров

Мадрид е един от най-прелестните градове на Европа, в който монументалните сгради и дворци, големите паркове, разкошните езера и фонтани му са му спечелили слава на естетичен и красив център на кралство Испания.

Този град заема географския център на Испания, разположен на брега на неголямата река Мансанарес, която е част от басейна на река Тахо.

На територията му се издигат и трите големи музея Прадо (Museo del Prado), Рейна София (Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía) и Тисен (Museo Thyssen- Bornemisza), които се намират на един и същи булевард, известен като Пасео дел Арте (Paseo del Arte - булеварда на изкуството). В тях са събрани някои от най-големите шедьоври на Ел Греко, Гоя, Веласкес, Пикасо, Дали и Миро, както и произведения на чуждестранни художници. Зад музея Прадо се намира и най-известният парк на Мадрид – Ретиро (Parque del Buen Retiro).

Пуерта дел Сол (Puerta del Sol) е центърът на Мадрид и едно от най-популярните места за срещи в града. В непосредствена близост се намира така наречения Мадрид на Хапсбургите - Лос Аустриас (Австрийците), където са разположени Кралският дворец, Пласа Майор (Plaza Mayor) с многобройни стари църкви, красиви площади с кафентета и традиционни ресторанти.

Днес Мадрид е средище, както на културния и социалния, така и на спортния живот в страната. Мадридският футболен отбор Реал е създаден през 1902 г. и е признат за най-успешният футболен клуб на ХХ век.. Клубът играе своите домакински мачове на стадион Сантяго Бернабеу, намиращ се в централната част на Мадрид.

Обявяването на града за културна столица на Европа през 1992 г. дава голям тласък на развитието на туризма. Оттогава насам, Мадрид е най-посещаваният град в Испания - около 7 милиона туристи годишно. Въпреки че е един от най-модерните градове в Европа, испанската столица има многобройни паркове, градини и много зеленина.

Първите сведения за Мадрид датират от IX в., когато емирът на Кордоба изгражда малък дворец на мястото, където сега се издига Паласио Реал. Около него мюсюлманите построяват крепост, наречена Махерит. По време на своята офанзива към Толедо, в резултат на Реконкистата на Пиринеите, кастилският крал Алфонсо VI превзема цитаделата през 1085 г. и я присъединява към кастилската корона.

През 1479 г. кралство Кастилия със столица Толедо и Кралство Арагон със столица Сарагоса се обединяват в кралство Испания след сватбата между Исабела от Кастилия и Фернандо от Арагон. Техният внук Карлос I е крал на Обединена Испания, но прекарва малко време в кралството. През 1561 г. неговият син Фелипе II премества испанската столица в Мадрид и построява огромния дворец-манастир Ескориал (Real Sitio de San Lorenzo de El Escorial), на 40 км североизточно от града. По онова време Мадрид е малко градче с население към двадесет хиляди човека. Тогава испанската столица отстъпва по своето развитие на много испански и европейски градове.

Първият Бурбонски крал, Фелипе V (1700-1746 г.) предприема голямо строителство и благоустройство в Мадрид. По време на неговото управление е издигнат грандиозният Кралски Дворец (Palasio
Real). Мадрид обаче се превръща в развит съвременен град по времето на сина на Фелипе, Карлос III (1759-1788 г.), който е един от най- обичаните крале в Испания. В началото на IX век испанското кралство е принудено да стане съюзник на Наполеонова Франция. Но недоволството на испанците към нерешителният крал Карлос IV прераства в бунт начело на собствения му син Фернандо VII. През 1808 г. бонапартиските войски окупират столицата.

На 2 май населението на Мадрид въстава срещу окупаторите, които са прогонени, но се завръщат с подкрепления от маври. Французите, командвани от Жозеф Бонапарт (брат на Наполеон) избиват хиляди мадридчани и потушават въстанието.

След победата във Войната за Независимост през 1814 г., испанският крал Фернандо VII се връща на престола, но след либералната революция е принуден да се закълне във вярност към Конституцията на Испания.

Отново французите се намесват и през 1823 г. стохилядна френска войска преминава Пиренеите, безпрепятствено влиза в Мадрид и възстановява абсолютната власт на Фернандо VІІ. През целия ХIX век вътрешната нестабилност и гражданските войни характеризират политическия климат в Мадрид.

По време на Испанската гражданска война (1936-1939 г.), столицата е сред главните центрове на Републиканците в конфликта им с Националистическите сили. На 28 март 1939 г. градът е превзет от войските на Франсиско Франко. По време на тежките сражения, градът силно пострадва, като щетите са напълно отстранени едва след години.

При продължителното авторитарно управление на Франко, Мадрид нараства с бързи темпове. Особено след 60-те години на ХХ в. силен темп на развитие получават много отрасли на тежката промишленост, като самолетостроене, автомобилостроене и електроника.

След смъртта на Франко през 1975 г. Испания отново става конституционна монархия при крал Хуан Карлос I. Новият испански монарх успява да се справи с привържениците на авторитаризма и страната става многопартийна монархия. През 1980-те години и насетне Мадрид се развива бурно, като утвърждава позицията си на водещ политически, културен и промишлен фокус на Пиренейския полуостров.

Посетителите на града имат изключителна възможност за разнообразно прекарване в испанската столица. Дворци, катедрали, музеи, булеварди, театри и заведения са неизменна част от всяка туристическа обиколка на града. 

Още статии на историческа тематика от Момчил Лазаров може да откриете на http://issuu.com/momchil_lazarov.   

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град