Ако си отегчен в британската столица, значи си отегчен от мечтите
Момичетата от града
Снимки: Авторът

Днес ви представяме един от последните текстове в конкурса ни "Обичам този град!". Клара Викторова ни разказва за Лондон.

Детската ми мечта винаги е била да имам космополитен живот. Мога да кажа, че имах възможността да открия чудесата на Европа, пътувайки из отделните страни. Посетих много места, които оставиха своя отпечатък върху спомените и живота ми. Разбрах, че всеки град и всяка страна притежава свое собствено вълшебство. Всички пейзажи носят магия, а някои пленяват сърцето на своите посетители. Всички посетени от мен места ме докоснаха, но някои ме плениха завинаги. Има няколко града, където бих се върнала, без да се замисля, и именно там да прекарам остатъка от живота си.

Днес няма да ви говоря за романтичната Ница, за родната София, за елегантния Париж или пък за магнетичната Флоренция. Избрах да ви споделя очарованието си от един град, който обикнах сравнително наскоро. Кой е този град ли? Лондон. Доста тривиално, биха казали някои. Да, но не. Само ако поне веднъж сте посетили британската столица, ще можете да ме разберете. Смесицата от история, мода, величие и динамика е несравнима с тази на никое друго място на света. Великолепието на сградите от викторианската епоха зашеметява окото, а луксът, с който е напоена лондонската атмосфера, носи духа на Британската империя.

Именно преплитането на миналото с настоящето се олицетворява навсякъде в града. В Лондон прогресът и историята вървят ръка за ръка. Никъде другаде няма да усетите историята по-жива от кулата Tower, където жестокият Хенри VIII е обезглавил две от шестте си жени, и никъде другаде няма да почувствате прогреса по-осезаемо от Ситито на Лондон, където според местното поверие във въздуха се носи ароматът на пари. Уникалността на града е неоспорима. Това се доказва и от факта, че именно тук, в Обсерваторията на кралица Виктория, можете да стъпите едновременно в двете полукълба на нашата планета.

В Лондон традициите са живи и ще пребъдат още дълги години – английският следобеден чай е станал легендарен и е популярен навсякъде по света.

Но това, което ме накара да обикна Лондон, е животът, който пулсира от всяка улица, от всяка сграда и от всеки дом. Именно хората дават облика на града и го превръщат в това, което е той. 

Не знам дали сте усещали как всекидневието на живота ви поема и ви завъртa с такава скорост, че дори и не разбирате какво се случва с вас. Не си давате сметка как времето минава и как ежедневните трудности центрират цялото ви внимание. Умората и неприятностите се оказват много повече от хубавите мигове, а стресът достига краен предел. Това се беше случило и с мен, поради една или друга причина. 

Именно в Лондон си спомних какво е да живееш истински. Този град има собствено сърце и свой собствен ритъм. Скуката и еднообразието не съществуват в Лондон – неслучайно казват, че ако си отегчен в британската столица, то тогава ти си отегчен от мечтите. Дори графитите в Лондон разказват своя история и така допринасят за обликa на града. A лудият ритъм сякаш се дирижира от кулата часовник Big Ben, която никога не спира своята песен: “Бинг-Бонг! Бинг-Бонг!”.

Лондон изненадва и печели своите посетители всеки ден. Препълнeните улици, оживените пъбове и динамиката на движението приканват и омайват. И така хората често се запиват: “Защо ли и ние не се присъединим към този шантав кръговрат?”.

Автор: Клара Викторова

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град