Летни маршрути: Китeн, бейби!
Дина Карагяурова

Ако само преди няколко седмици някой ми беше казал, че ще отида на море в Китен, щях много да се смея. Истината е, че не бях стъпвала на българското Черноморие от няколко години и въпреки болезнената си носталгия към Созопол и райското блаженство на Карадере, почти изцяло бях изключила Черно море от списъка с летни дестинации за семейната почивка. Местата като Китен и Приморско пък са пълното олицетворение на това къде и как не искам да прекарам лятната си отпуска.

Що се отнася до Китен, спомените ми от този китен морски курорт, намиращ се между Приморско и Лозенец, датираха отпреди около 20 години, когато прекарахме няколко прекрасни семейни почивки на станцията на МНЗ и помня, че дори видяхме делфини в морето. Тогава аз бях тийнейджърка, а когато казвах на приятелите си, че съм била на море в Китен, повечето от тях ме гледаха с изумление, защото дори не бяха чували за градчето, камо ли да знаят, че това е курорт на Черно море. После Китен взе да става известен, все да гони своя съсед Приморско, взе да се пълни с туристи, новите сгради започнаха да никнат като гъби, а ние спряхме да ходим натам.

И така... Както казах, до онзи ден и през ум не ни беше минавало да отидем на море в Китен. Но понеже така се стекоха обстоятелствата в последния момент, решихме да си направим експеримент и да предприемем нещо, което иначе не бихме направили – резервирахме няколко нощувки именно в Китен.

Трябва да призная, че днешният Китен няма почти нищо общо с курортното градче, което помня. Обликът му е тотално различен, повечето сгради са на не повече от 15 години, плажовете са почти неузнаваеми с многото накацали по тях и около тях здания, а застроените площи като че са двойно и тройно по-големи отпреди.

Трябва също да призная, че ми беше нужна само една кратка разходка из централната улица и едно посещение на плажа, за да си припомня защо спрях да ходя на българското Черноморие. Тоталната безвкусица, безогледното застрояване, пълното безхаберие, ужасяващата шарения, безспирната дандания, отвратителната пошлост и не на последно място мръсотията, които царят навсякъде, са толкова очевидни, че няма нужда да ги коментирам.

Трябва да призная обаче, че колкото се възмущавахме, толкова и се забавлявахме на целия този абсурд. Наблюдавахме и изучавахме тази нова за нас реалност с усмивка на уста и се опитвахме да погледнем от смешната страна, а не от тъжната.

Само да знаете какви пошли сувенири с надпис “Bulgaria” се продават тук по сергиите! Срам ме е да кача снимките... Първо се възмущавахме от продавачите – как смеят?! После се замислихме: щом това се продава, значи има кой да го купи. Но това е една друга тема, а що се отнася до сувенирите, прочетете текста “Eдна българска роза от мен” – там Левена добре го е казала.

Въпреки всичко трябва да призная, че прекарахме изненадващо хубава почивка в Китен. Припомнихме си сладко-соления мирис и приятно ситния пясък на нашето море, които май ни бяха залипсвали. Припомнихме си и какво е плажът да е черен от хора, а хавлията на съседа да е почти върху твоята. Ужасно се забавлявахме заедно с детенце на шарения лунапарк и най-вече на блъскащите се колички. Сляхме се с шарените тълпи, ядохме захарен памук, возихме се на водната пързалка, дори неволно послушахме чалга, минавайки покрай заведенията. Опитахме от всичко; тръгваме отпочинали, заредени и със смесени чувства. Китен, бейби!

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град