"Леон и Луизе", Алекс Капю
Елица Павлович
Издателство "Атлантис-КЛ"

Има такива любови, които са нужни в живота ни, за да оцелеем. И не става въпрос за любовта към децата ни, които имат свой живот и съдба, нито понякога към човека до нас въпреки годините заедно, близостта и споделените делници, а за другите любови, в които можем да сме истински себе си.

Леон и Луизе имат такава любов. Двамата се срещат като бегълци в едно селце във Франция в началото на Първата световна война и онова, което ги сближава първоначално, е именно различността им от хората в селото. Постепенно приятелството им става все по-голямо, двамата се променят заедно и едновременно, всеки обича странностите на другия и се стреми да показва само най-доброто от себе си. Докато една трагична случайност ги разделя. След това съдбата ги среща отново, но с прекъсвания от години, в които всеки от тях има свой живот и свой път. Онези млади Леон и Луизе са останали някъде далече в младостта им или скрити вътре в тях. Леон пази своя младежки спомен като малко парченце от рая, което му помага да оцелее в голямата война, а Луизе пише писма – подробни, искрени, огромни. Историята им има щастлив край.

В анотацията на книгата пише, че Алекс Капю е най-четеният съвременен швейцарски автор. Не знам дали е така, но книгата е написана увлекателно, интересно и се чете с голямо удоволствие. Такива съдбовни връзки като тази на Луизе и Леон винаги изглеждат малко измислени, малко невъзможни, но пък знаем как понякога животът е по-изобретателен от всеки роман. И ако историята милостиво ни е спестила големите драми, съпътстващи тази любов, то аз все още пазя умението да пиша огромни писма. Тази форма на близост винаги ще ми е понятна и любима.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град