Копривщица, великолепната
Момчил Лазаров
Снимка: Shutterstock

Копривщица е едно от забележителните български градчета в северните поли на Средна гора. Тя получава голямо развитие и изтъкнато място между градовете в Южна България през епохата на българското Възраждане. Нейното бързо замогване до голяма степен се дължи на близкото й съседство с Пловдив – икономическият, културен и просветен център на България през ХІХ в.

Основана вероятно през ХVІІ в. като селище на скотовъдци, Копривщица поради своята отдалеченост от пътищата в Османската империя запазва докрай относителната си свобода и привилегированото си положение. Това се отразява на града като цялостен ансамбъл, ситуиран свободно и живописно в долината на р. Тополка и по заобикалящите я възвишения, и обяснява голямото богатство от разнообразни по обем, предназначение и художествени достойнства обществени сгради, църкви и на първо място възрожденски къщи.

Тук през 1837 г. отваря врати второто взаимно училище в България, а през 1846 г. Найден Геров открива първото българско класно училище, прототип на съвременните гимназии.

Свободно проведената по терена улична мрежа носи средновековен характер – с криви, начупени и задънени улички. Развитите на тераси неголеми дворове, различно разположените богато оформени къщи с колоритна украса, красивите каменни мостчета, многобройните чешми и акцентите на двете големи църковни сгради – всички тези малки и големи архитектурни форми допринасят за изключително оригиналния облик на града. Пълни с живот и настроение улични ансамбли се разкриват на всяка стъпка пред посетителя на Копривщица.

Възрожденските къщи са най-голямото богатство на града. От някогашните талпени овчарски къщи с пределно опростената им планова схема и топлината на патинираното дърво чрез постоянното им обогатяване и развитие се стига до големите, богати и симетрични чорбаджийски къщи. Всяка една от тях излъчва неповторимо очарование и свидетелства за свободно разгърналия се талант на нешколуваните възрожденски майстори.

Постепенно през вековете градчето преживява стопански подем, който му позволява в епохата на българското Възраждане да се превърне в процъфтяващ културно-просветен център, дал на България плеяда видни дейци – просветители и народни будители, книжовници,общественици, държавници и политици. Сред тях са Найден Геров, Йоаким Груев, Петко Каравелов, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, както и още много други исторически личности.

Тук през 1837 г. отваря врати второто взаимно училище в България, а през 1846 г. Найден Геров открива първото българско класно училище, прототип на съвременните гимназии. Четири години по-късно, с подкрепата на абаджийския еснаф, е открито и девическо училище.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град