Когато хората са смисъл
Силвия Крумова
Снимка: Scott Webb

Вярвам в съществуването на съдбата.

Вярвам, че всяко нещо стои някъде там в пространството и чака подходящия момент, за да ти се случи. Вярвам, че има хора, с които днес се разминаваш, но утре ще срещнеш отново, за да създадеш едни от най-паметните си моменти. Хора, обстоятелства. Мои и чужди.

Взимам примери от себе си и от околните. Опитвам се да попивам и да се уча не само от своите истории, а и от тези на другите. Неслучайно разказани.

Времето се прокрадва бавно, за да се изплъзне бързо между пръстите ми. И малкото отделено такова от някой за неговия разказ, за неговата житейска прелюдия са ценни.

Толкова много грешки имаме за правене, че е непосилно да разчитаме само на себе си. Трябва да се учим непрекъснато. Много и ускорено. Затова трябва да слушаме. И да се случваме не само в собствените си истории, а и в тези на хората, с които съдбата ни среща. Казах ли, че вярвам в съдбата?

Няма нищо по-вдъхновяващо от момента, когато виждаш енергия, хъс и ентусиазъм в очите на някой случайно срещнат, докато той говори за нещо, което наистина обича. Няма значение дали е близък или далечен. Приятел или познат. Топлината в гласа, блясъка в очите и емоцията на сърцето, които излъчва този човек в този момент, са напълно достатъчни да се сграбчиш и да искаш да заживееш отново. Крадеш силите, любовта и уюта от думите му. От начина, по който ги изрича, от вибрациите на гласа. От топлината в душата му.

Обичам хора с душа. Такива, които са себе си. Такива, които правят грешки до безобразие. Такива, които са безстрашни. Такива, които са били смачкани, но никога прекалено дълго. Винаги достатъчно. Вярвам в хора с гордост. Хора, за които единственото нещо, което може да ги мотивира или повали, да е собствената им оценка за себе си. Вярвам в хора-смисъл. В хора с минало. В хора с история. В хора с цели.

Вярвам, че след всяка една такава среща усещам това, което усеща какавидата, преди да се превърне в пеперуда. Вярвам, че винаги когато забравя къде е пътят, не трябва да спирам да вървя.

Една пеперуда всеки път ще чака да разпери крехките си криле.

П.С. Благодаря ти, че сме се срещнали, независимо колко дълго е продължило това. Вярвам в достатъчност.

 

Силвия е на 27 години. Работи като мениджър в търговския сектор, учи последна година маркетинг в НБУ. Обича думите, обича да пътува, да чете. Обожава Coco Chanel, усмивките, положителните емоции и енергия. Харесва й да се променя, да търси себе си. Тя е нещотърсач, както би казала Пипи. От известно време споделя света си в блога SilviAmica. Безкрайно щастлива е, когато някой й каже, че се е открил в думите й.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град