Когато статистиките говорят, ние защо мълчим?
Елена Миланова
Снимка: stokpic.com

Тези дни отново се завъртя новина от миналата година – българските деца са на челните места в най-неприятните статистики: ранен сексуален опит, употреба на алкохол, гледане на телевизия, начин на хранене, затлъстяване, агресивно поведение, висока тревожност, училищен тормоз. Това са официални данни от доклад на Световната здравна организация, за който медиите си припомниха отново след скорошното изказване на омбудсмана Мая Манолова, че проблемът ще се реши с "въвеждането на задължително здравно и сексуално обучение". 

Радвам се, че Мая Манолова знае как ще се реши проблемът, въпреки че този рефрен го слушаме от доста години. Но след като сме изправени отново, през 2017 г., в ситуация, в която, както изглежда, трябва да се започне отначало, то нека първата мярка да е "въвеждане на задължително здравно и сексуално обучение". 

Но да се върна към доклада – за тези, които все пак не знаят за какво става дума.

През 2013 г. и 2014 г. СЗО провежда международно изследване, наречено "Здравословно поведение на децата в училищна възраст No.7” (HBSC), което обхваща 220 000 деца от 42 държави в Европа и Северна Америка. Това не е първото такова изследване, подобни се правят в последните 30 години. Добрата новина е, че благодарение на това поредно изследване в много от показателите са установени положителни тенденции! Например, че децата през XXI век си мият по-често зъбите и говорят по-свободно с бащите си, както и че пушат по-малко.

Данните, които касаят българските деца на възраст 11, 13 и 15 години, обаче са меко казано неприятни. Тези деца са в челните редици по следните показатели: употреба на алкохол, консумиране на джънк фууд, пушене, ранно започване на полов живот (14-годишна възраст), участия в сбивания, тормоз в училище, висока тревожност.

Както винаги, в последните десетилетия се предлага (и то от властимащи, сякаш някой им пречи на "политическата воля") едно и също – повече спорт и извънкласни занимания, задължително сексуално и здравно обучение, възползване от добрите практики в чужбина... и други общи приказки до следващата статистика, от която да се потресем.

Наистина, кой има време вече да чака тези неща, които трябва да се свършат и да се случат? Първите деца, които декларативно трябваше да се обучават задължително в часове по здравно образование и трябваше да спортуват повече, са родители вече. Докога ще чакаме? 

Време е да задръстим имейлите на тези наши народни представители (ето списък на всички с лица и имейли) по всякакви въпроси, особено по тези, свързани с децата. В крайна сметка колко пъти трябва да се уверим, че нещо не работи и че нищо не се задейства в държавата, за да променим подхода си?

Време е да изискваме мерки – да кажем, че искаме тези часове официализирани и задължителни. И дори нашето дете да не пуши, да не пие, да се пази до сватба, да не се бие и да е най-щастливото на света, явно там някъде има едни 5000 деца, които са дали тези отчайващи отговори.

Тези деца са представителна извадка на поколението си, те имат своята история, идват отнякъде, имат социална среда, етнос, икономически статус – все важни неща. И очевидно тези деца имат нужда от застъпничество. Застъпничество не на омбудсман и на поредното безрезултатно НПО, а на всички – защото деца се възпитават с пример, а не с приказки. 

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град