Къмпинг ли? Не, благодаря, не е за мен!
Селина Йонкова
Снимка: www.graphicstock.com

Някои неща не се променят с годините. Глезеното момиченце става глезена жена. Нищо от преминалите през теб събития, в които си оцелял и които теоретично са те калили, не е променило това. Да, мислено поемаш дълбоко въздух, затваряш се като в мида и се оставяш на течението на неудобната и убиваща реалност, докато можеш да слезеш на брега, където да крачиш удобно, без разните дребни и едри камъчета да ти убиват и корените на неуредиците да те препъват.

С други думи, не става от мен къмпингар. Прелестите на независимото плажуване не ме привличат и макар да успявам да ги преживявам, оставят у мен тревога и звънтящ спомен, предупреждаващ: "внимание, това не е твоето, стой по възможност далеч от него".

Последното потвърждение на тези изстрадани с тялото ми и оставили следи в паметта ми истини се случи на тазгодишното ми около десетдневно гостуване в къмпинг "Градина". Гостуване, мотивирано от желанието да присъствам и на рождения ден на моя голям внук, който скоро ще порасне толкова, че няма да му е до това да събира на този свой празник баби, нещо съвсем нормално и в логиката на живота. Така че докато все още това не се е съвсем случило, аз се "възползвах" и отидох да го видя и да поостана с него и семейството му на брега на Черно море. 

Пясъкът е една от неизбежните и вездесъщи съставки при пребиваването на къмпинг. Той е в току-що измитата чиния и чаша, хруска в извадения от хладилника сладолед, между чаршафите е, прави естествен пилинг, докато вървите.

Първото, което ме поотмести от равновесието (признавам си, очакванията ми съзнателно бяха за екстремни условия), бе разстоянието до общите помещения, където са тоалетните. Да, дойде ми в повече! Е, вярно, те бяха чисти и видът им, с който макар отдавна да не се бях сблъсквала, е от тип неизбежен за място, използвано от голям брой хора. Пък и заниманията ми с йога и ци гун придобиха смисъл: не си изкълчих става, нито се схванах в неудобна и притеснително уронваща доброто ми име поза.

Разбира се, като една истинска и натурална "принцеса Капчица", бях ужилена от оса, премеждие, успешно преодоляно благодарение наличието на така необходимите на летуващи с деца медикаменти. Успях да се изрина от слънцето, съчетано с морската вода, независимо от факта че прекарвах времето си на сянка. Колкото до "забележителната" прическа, с която се сдобих благодарение на вятъра и водата за къпане, тя дори ме умили, създаде ми усещането, че съм се извисила над подредеността и еснафското приличие, завърнала съм се в свободата на детството... Въпреки това, като се прибрах, бях доволна, когато успях да премахна от себе си поне една кофичка с пясък и бързо да се приведа в удобната си привидност.

За щастие, не съм шофьор, така че неволите от този тип ми бяха спестени, но ако бях... е, предполагам щях да придобия опит за евентуално бъдещо пребиваване в пустинята.

Пясъкът е една от неизбежните и вездесъщи съставки при пребиваването на къмпинг. Той е в току-що измитата чиния и чаша, хруска в извадения от хладилника сладолед, между чаршафите е, прави естествен пилинг, докато вървиш... Честно казано, появява се поне два-три дена на невероятни места и след като сте се прибрали, но тогава снизходително дори умилява. 

Но колкото и да "премествам" неудобствата в графа романтика сред природата, не мога да не подмина натрапващото се сравнение с подобни места из цивилизования свят. Там макар и доста от помещенията, служещи за хигиена, "кулинария" и други услуги като например пране и гладене, също да са за общо ползване, ги има и функционират. Ала дори по времето на социализма къмпингите имаха някаква по-сносна организация, поне съществуваха асфалтирани алеи в тях и осветление!

Разбира се, една истинска принцеса стоически ще издържи на сутрешното подтичкване с напрегнат израз към WC, ще подмине захвърлените черни дамски пликчета, ще вземе душ с нагрята от слънцето вода, която първо е "ах" (гореща), а после - "олеле" (студена), ще удържи на набезите на излизащите по залез големи бръмбари, бръмчащи като вертолет, просто ще си сипе джин в чашата с тоник  или ром в тази с кока-кола и ще премине през това и още каквото й се поднесе, без да се лигави.  Но няма как да каже, че й харесва.

Така че... къмпинг ли? Не, благодаря, не е за мен, пък нека да съм глезла.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град