01
Май
2011
Изложба на котки в музея „Земята и хората” в София

Няма себеуважаващ се  любител на котки, който да не се заинтересува от подобна изложба. Затова не беше учудващо, че дори и в ранната неделна утрин музеят беше препълнен от желаещи да се запознаят отблизо с представителите на всякакъв вид породи, като британска, бенгалска, ориенталска, тигрова, британска и много други. Имаше изключително красиви екземпляри, нямам представа дали повечето от тях отговаряха на всички критерии на журито, за да спечелят така желаните престижни награди, но със сигурност това нямаше никакво значение за посетителите и най-вече децата. Те щастливо щъкаха измежду подредените в стройни редици клетки и по-всякакъв начин се опитваха да привлекат вниманието на обитаващите ги котаци. Малките им ръчички не спираха да ровят измежду решетките или тупкаха нетърпеливо по мрежичките на по-модерните и хубави клетки.  Не вярвам да е имало дете, което точно в този миг да не е поискало да се сдобие с някое от тези прекрасни котенца...

Всичко щеше да е прекрасно, ако не беше и малко тъжно. Сърцето ми се стегна от вида на толкова много клетки на едно място, сигурна съм, че организаторите и собствениците на участващите са се постарали да осигурят най-добрите условия за своите любимци, но все пак угнетяващото чувство не ме напусна през цялото време. Всички животни, с някои малки изключения, ми изглеждаха тъжни и стресирани.

Нормално, вероятно в домашни условия не седят затворени в клетка сред толкова много и непознати хора. Прииска ми се да няма подобен род мероприятия, не че не ме зарадва възможността да видя толкова много екзотични екземпляра на едно място. Прииска ми се да не злоупотребяваме с животинките около нас, само защото искаме да им се любуваме и да се запознаем с тях. Не знам, може и да не съм права, но аз така усетих нещата и се почувствах длъжна да го споделя с вас. 

 

 

Коментари:
Последно от момичетата: