"Иванов" в Младежки театър
Боян Атанасов
Снимки: Гергана Дамянова

Ставам досаден и предвидим дразнещ черноглед мизантроп, но ще кажа, че след няколко много добри сезона българският театър буксува, затънал от две-три години в блатото на посредствеността. И нямам предвид "рачково-нейковщината", халтурата на "мечките" (Вергов, Бахаров, Карамазов) или читалищната самодейност на Блатечки като режисьор. Там всичко е ясно - развращаване на публиката с повърхностна и нагло безцеремонна псевдокултура. Дори водещите сцени като Народния театър са превзети от средни ловки занаятчии (Иван Урумов и Владлен Александров). "Сфумато" си съществува самодостатъчно, без да си мръдне пръста да популяризира много добрите си проекти, а "199" и "Зад канала" изнемогват в иначе похвалните си намерения и проекти...

И на този нерадостен фон имаме великолепно и изумително адекватно представление, което се извисява като модерен небостъргач над порутени схлупени паянтови къщурки - "Иванов" в Младежкия театър! Аз съм много взискателен и скептичен към всеки прочит на Чехов (или Достоевски например) в киното и театъра, ала този път (режисира актьорът Стефан Мавродиев, още една причина за безпокойство, но се е справил по-добре от професионалните си колеги) блажено и ентусиазирано възторжено ръкоплясках - всичко беше перфектно изпипано и майсторски поднесено!

Иванов (Малин Кръстев, браво!) е 40-ина годишен жилав кокалест помешчик с изсечено лице, умен, усърден и упорит, начетен, образован, благороден и великодушен. Някога... Женен е за изтънчената, крехка и болнава (май туберкулоза) Анна Петровна (Гергана Христова, най-сетне на софийска сцена), еврейка, която заради него се е отказала от вяра, семейство и богатство, обичал я е много и откровено.

Като че ли сега обаче е привлечен неудържимо от съседката Саша (Рая Пеева, обичам я), десетки години по-млада от него чиста и наивна красавица, отчаяна идеалистка и лудо влюбена в него.

Вкъщи е заобиколен от предприемчивия търгаш, готов на всякаква подлост, за да забогатее, витален Боркин (Петко Венелинов), отблъскващ и нечестен двойник на Лопахин от "Вишнева градина", от съсухрения си, разложен и ленив остроумен и хаплив чичо Матвей Семьонич (Борис Луканов, пенсиониран гигант!), който постоянно мълви "защо и аз да не спретна някоя мръсотийка".

Иначе до него са верният му добродушен приятел, открит, дружелюбен и откровен достоен човек, но пропаднал алкохолик - Лебедев (Ивайло Христов, на нивото си отпреди 20 години!), баща на Саша, и съпругата му Зинаида Савишна (Станка Калчева, както винаги стабилна и точна), префърцунена кокетна дърта кокона, алчна, пресметлива и зла, на която дължи цяло състояние. Сблъсква се директно със селския доктор (за пръв път този образ при Чехов, сам лекар, не е положителен) Лвов (Николай Луканов), вманиачен фанатик, който развява добродетелите си като знаме, но няма мекота, съпричастие и доброта в изсъхналата си от войнствен плам за насилствено коригиране на света душа.

Заради "станал съм раздразнителен, рязък, груб, мързелив, нерешителен, къде отиде предишното ми аз?" Иванов ми е изключително близък (това не е първата постановка, която гледам по този текст, но е най-хубавата, а тези въпроси ме терзаят от години). Бил си добър, щедър, благороден и весел човек, мечтателен възторжен оптимист, дързък, безстрашен и целеустремен, а сега си се превърнал в това, което си мразел най-много - инертна сива страхлива маса, опортюнист и нагаждач, и нямаш никакво обяснение защо се е получило така.

Знаете, че щом има пушка на сцената, тя задължително ще гръмне, а героят (който до последно наранява Анна Петровна и се възползва от Саша), въпреки пропадането си в бездната на пошлостта и безчестието (така се случва с най-добрите синове на Русия) все пак е запазил малко морал и достойнство за един финален ефектен жест.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град