Италия – емоция, енергия, ендорфин
Силвия Крумова
Снимка: Pinterest

Някога някъде прочетох "Италия те учи на малките неща." и повярвах. Без да я познавам, просто ей така, се доверих. Усетих я още тогава толкова своя, че и досега не мога да разбера точно в кой момент й позволих да завърти света ми. Да внесе онази глътка свежест, от която човек така убийствено се нуждае. Мислех си, че знам как да обичам и как живея, после се появи тя и ми показа, че нищо не знам. 

Когато говоря за нея, сякаш говоря за най-голямата си любов.

Мога да бъда доста патетична, що се касае до това кое наистина ме порази в нея, но ако трябва да я опиша с една дума, то тя ще бъде енергия! Нечувана, сразяваща, въздействаща, вдъхновяваща енергия. Емоция! Във всяка фибра се усеща живот. Във всяка фибра се усеща желание за живеене. Истинско, лудо живеене. Този народ не спира да се чувства жив, не спира да се чувства цял. Никога не спира! И когато живееш на място, където времето се е запречило в някакъв момент преди, това те преражда мигновено. И ти се ще да бъдеш като тях. Търсещ, намиращ, истински... ЦЯЛ!

По дяволите, позволих й да ме влюби в себе си! Да! Когато говоря за нея, сякаш говоря за най-голямата си любов. Кара ме да се чувствам въодушевена, пърхаща, с подскачащо от щастие сърце. Не усещам кога започвам, не знам какво искам да кажа. Искам само да предам красотата, която се вмъкна в душата ми. Топлината на хората, усмивката в очите им. Опитах се да я открадна. Така както малко дете краде шоколад. И някак си успях, взех си за из път любов. Вече знам със сигурност, че тя съществува. Без значение от часови разлики, километри, континенти, ако щеш. 

Данте е казал, че душата на човек е най-великото нещо на света. Не е сгрешил. Забравил е да вмъкне обаче, че корените й тръгват от Италия. Началото и краят й са заложени там. Трябва да имаш очи, за да го видиш. Трябва да имаш сърце, за да го усетиш. А ако нямаш, ще го намериш сгушено на 302 хил. кв.км. площ.

Човек намира парчета от себе си постоянно и стига да си позволи, може да промени себе си към нещо по-добро. Вече знам, че когато порасна по-голяма, отколкото съм сега, искам да стана италианка в душата си, но в България. Защото винаги най-правилното решение е да вземеш най-доброто отвън и да го донесеш вкъщи.

 

Силвия е на 27 години. Работи като мениджър в търговския сектор, учи последна година маркетинг в НБУ. Обича думите, обича да пътува, да чете. Обожава Coco Chanel, усмивките, положителните емоции и енергия. Харесва й да се променя, да търси себе си. Тя е нещотърсач, както би казала Пипи. От известно време споделя света си в блога SilviAmica. Безкрайно щастлива е, когато някой й каже, че се е открил в думите й.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град