Едно момиче открива Лас Вегас
Момичетата от града

От Сан Франциско ще потеглим за Лас Вегас. Ето това е контраст на преживяванията! Връщаме вана на рент-а-кар компанията, след като прекарваме 2 часа в героични опити да го измием. За новото пътешествие към Вегас си взимаме кабриолет. Паркират сребристото Камаро пред нас и ни дават ключовете. За пръв път съм толкова близо до кабрио. Качваме се в колата с ококорени очи и усмивки до уши. Вдигаме и пускаме гюрука, натискаме разни копчета по таблото, пускаме си музика. Потегляме. Слав кара по улиците на Сан Франциско. Аз се возя и вятърът вее косата ми, светлините на града блестят отстрани, а отгоре ни гледат звезди! Холивудско изживяване!

Пътят към Вегас е дълъг и ще пътуваме няколко дни. Първата вечер замръкваме в малко градче на име Groveland. Намира се на входа на националния парк Йосемити, през който ще минем на следващия ден. Взимаме си стая в мотел. Изморени сме, но аз много държа да се разходим, защото забелязах на главната улица един от онези Saloon барове, които съм виждала по филмите и мнооого искам да посетя. Казва се Iron Door Saloon. Шарено и доста колоритно барче. Караоке вечер е и различни хора се изявяват на сцената. Барманът е груб и нелюбезен, както би трябвало да е на такова място. Докато пуша отвън, забелязвам табела, която разказва историята на бара. Това е първият Saloon в Калифорния, открит през 1896 г. Стоя си аз пред най-стария бар в Калифорния и си говоря с човек с много дълга брада и почти нищо не му разбирам, защото е с главозамайващ акцент. Със сигурност разговорът ни имаше общо с кецовете Converse.

На сутринта виждам, че Groveland е очарователно градче с малки кокетни къщички, симпатична закусвалня, кафе, пожарна и препарирана мечка. Всичко си има.

Потегляме към Йосемити. Не знам какво да очаквам от националните паркове на Щатите. Знам, че ще е красиво, но това, което предстои, надминава всичките ми очаквания. На входа сме предупредени да караме бавно, за да не блъснем някое животно. Срещаме табели за опасност от преминаване на мечки. Ако се появи, имаме инструкции да започнем да издаваме силни звуци, за да я прогоним. Чакаме. Надяваме се на някое малко мече. Но не, нямаме този шанс. Пътят минава през истинска, гъста, зелена, жива гора. Гледките са умопомрачаващи. Някъде по време на обиколката си спираме до една река. Слизаме към брега и влизаме във водата. Стоим там и се смеем под слънцето, надничащо иззад огромните дървета.

Сутрин е, слънцето е високо, небето е чисто и вече е горещо. Качваме се на кабриото и тръгваме. Днес ще пристигнем в Лас Вегас. Пътят, който сме избрали, минава през Долината на смъртта. След около половин час навлизаме в пустинята. Пейзажът постепенно се сменя. Равнината, осеяна с ниски храсти, преминава в пясъчно поле. Появяват се първите кактуси. Температурата започва да се покачва стремглаво нагоре. Все по-рядко се разминаваме с други коли. Като част от флората се включват и странни дървета, приличащи на човеци с множество космати ръце. Идва моментът, в който аз сядам да карам кабриото. В началото ми е доста притеснено. Да карам кабрио в пустинята, също е една от мечтите ми. Няма такова удоволствие. Представям си всички филми, които съм гледала с подобни сцени. Сега аз съм героиня във филм. Само дето ми е много горещо и се чудя как героините от филмите не умират от жега в тези открити коли, а спокойно си карат, смеейки се и говорейки си безгрижно.

Спираме на едно място, от което се стига пеша до пясъчни дюни. Има предупредителен знак за опасно високи температури. Толкова е горещо, че не издържам и 5 минути навън и се връщам към колата. Въздухът направо изгаря дробовете ми. Вдигаме гюрука и пускаме климатика, защото иначе рискуваме да получим слънчев удар, съвсем не като по филмите. Започваме да се изкачваме по тесен път, издълбан в грамадни, високи червени скали. Пътят от едната страна граничи с дълбока урва. Завоите са остри, а пътят – тесен. Карам с около 25 км/час. И пак ми се струва бързо. Имам чувството, че ще се търкулнем в красивата урва с красивото си кабрио. Тук е мястото, на което връщам управлението на автомобила обратно на Слав. По-късно разбирам, че тази местност се казва Funeral Mountains (бел. ред. погребални планини). Страховито и много подходящо име. След известно времe пак се качвам да карам. Продължаваме да се движим във фантастична пустинна местност, оградена от скали. Прилича ми много на планетата Татуин от Star Wars. При първа възможност проверявам — точно през Татуин сме минали!

Карам през пустинята, докато Слав спи. Излизаме от района на скалите и пейзажът пак става пустинно-равнинен. Красота. Пред мен пътят се вие безкрайно и прилича на мост насред пустинята. Ние сме единствената кола, а наоколо е абсолютна пустош, докъдето погледът ти стига. Мисля си за хиляди неща, после преставам и само гледам напред и се усмихвам. Пясък, асфалт, слънце и никакви следи от други хора и цивилизация в продължение на часове. До момента, в който на хоризонта започват да се появяват очертанията на Лас Вегас.

Следва продължение...

Автор: Диляна Георгиева

Диляна е маркетинг експерт, животоизследовател и търсач на знания. Повече от нея можете да откриете в блога й One Girl Finds.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град