Една жена в Сардиния
Гергана Владева
Снимки: Авторът

Чувам сирената на круизния кораб, напускащ пристанището. Този следобед, докато се връщах от шесткилометровия плаж Поетто, в автобуса се заговорих с една испанка, член на екипажа. Сега си представих усмивката й и някак странно се почувствах свързана с този кораб. Малките нишки, свързващи хората, макар и преплели се само за минута-две…

Днес не чувам зова на чайките. Дали и те са изморени като хората след двудневните празненства? Дойдох в Каляри с цел. Не че друг път го правя безцелно. Но този път беше специално. Исках да видя с очите си най-колоритния и пищен религиозен фестивал на света. Сардиния е остров. Но като че ли е цяла вселена. Трудно се побира в ума на човек как едно не толкова голямо парче земя на средата на Средиземно море, свързано като с невидими въжета на север с Европа, а на юг – с Африка, държи в пазвата си толкова огромно културно богатство. Разнообразието на субкултури е умопомрачително. Но това ще ви го покажа с някоя от следващите си статии, когато ще ви разкажа за фестивала, празника на Сан Ефицио.

С пристигането си в Каляри тръгнах да се разхождам по улиците. И много скоро смътен страх взе да стиска гърлото ми. Имаше толкова много емигранти от Африка! И всичките мъже, разбира се. Помислих си, че може би тази дестинация не е чак толкова безопасна за сама жена…

Още същия следобед обаче разбрах, че няма за какво да се притеснявам. Никаква агресия и заплаха нямаше от тяхна страна. Просто едно почти безшумно, но шарено присъствие. Шарено, защото някои от тях носеха традиционните си африкански дрехи. На следващата сутрин, от рано тръгнала да обикалям тесните улички на стария град, се чувствах така, сякаш живея тук от години. Бързо намерих най-интересните места на града, които за мен са смесица от исторически забележителности и архитектура, магазини за ръчно изработени местни сувенири, кафенето с най-добрата гледка, кафенето с най-доброто кафе, най-добрата сладоледаджийница в града и няколко пиаци, които няма как да пропуснеш, защото всяка тясна уличка те води към площад.

Първите два дни се спъвах непрекъснато в опита си да попия с очи всички онези безбройни балкончета с разнообразни цветя в саксии, градински мебели (където има място за тях) и дори да разбера как така успяват (почти) да скрият грозните климатици зад изобилието от цветя в толкова малки пространства.

А, да. Забравих да ви кажа за аромата. Ароматът на Каляри има много нотки. Също като най-добрите френски парфюми, той съдържа в себе си безброй съставки и пластове, които се разкриват постепенно и с времето. В началото беше миризмата на готвено. От сладострастното ухание на подправки, носещо се от мароканския ресторант на Via S. Margherita, през миризмата на готвеното от мамма, идващо от отворените прозорци, сетивата ми бяха толкова раздразнени от самото ми стъпване на калярска земя, че нямах търпение да седна в ресторант и да ям. Каквото и да е – с глутен, без глутен... майната им на нетолерантностите и непоносимостите!

Сутрин Каляри се превръща във вселена, населявана само и единствено от аромата на вкусни печива и кафе. Вървиш си по улицата и макар да се опитваш да не гледаш по витрините на пекарните, изложили щедро и безсрамно всичките си сладости, съвсем ясно в съзнанието си виждаш онези кроасани и други закуски с цялото им разнообразие от пълнежи – ванилов крем, шоколад, сладко от портокали и т.н.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град