Едно момиче открива Мексико
Диляна Георгиева
Снимки: Авторът и Flickr  

Пристигаме в Мексико. Обяд е. Слизаме от автобуса на автогарата в градчето Тулум. Такава жега ме залива изведнъж, че ми е трудно да дишам и да се концентрирам. Жега и влага. Мятам раницата си на гръб и точно в този момент, около 13 часа на обяд, тя тежи поне 10 пъти повече. Тръгваме към хостела пеша. Ама наистина е непоносимо горещо. Вървим по странични квартални улички, които са доста пусти. Приведена под раницата, мога да забележа, че е мръсно и доста бедно. Хората живеят в малки къщички, най-често състоящи се от една стая. И в тази стая им е всичко, като тук всичко не е много: маса, печка, хладилник, легло. Вратите са отворени, за да става течение, и затова мога да виждам вътре. По средата на стаите в 80% от случаите има опънат хамак. Някои от обитателите на къщите са навън, седнали на тротоарите. Баща, само по къси панталонки, и две момченца седят и ни оглеждат любопитно.

След двайсетина минути стигаме до хостела. Казва се Day Tripper и има климатик!!! Харесва ми — ярки цветове, простор, чисти бани и тоалетни, хубава кухня и чудно приятен покрив с хамаци за релакс. В помещението, в което спим, климатикът е пуснат на 18 градуса и е доста хладно, но завеските до всяко легло предпазват от измръзване. Хостелът е нов или по-скоро реновиран. Чисто новата собственичка е красивата руса Бояна от Сърбия. Запознала се с приятеля си във Ванкувър, след като преди това поживяла в Китай. И двамата помислили, помислили и решили да си вземат хостел в Мексико. Това е първата от много други истории, които ме вдъхновяват по време на цялото ни пътуване. Как човек може рязко да промени живота си и да направи нова, огромна стъпка в съвършено различна посока.

На следващия ден Слав работи, а аз тръгвам из Тулум. Центърът е съвсем близо до хостела. Харесва ми. Съвсем спокойно се разхождам. Шарено и шумно е. Срещам две доста бременни жени, разхождащи се бодро на жегата, навили блузките си и заголили големи коремчета. Има много магазинчета и заведения. Туристическо е, но не прекалено. Някои от магазинчетата са в задната част на къщите, а отпред хората си живеят. На едно място приготвят обяда и в магазинчето ухае на готвено. Купувам си страхотна зелена рокля и малко портмоненце. Меря роклята в тоалетната, защото няма пробна. Дори успявам да се спазаря и взимам роклята с 10% отстъпка. И това – при положение че не знам испански. Научила съм някои числа, но и човекът от магазина знаеше малко английски, та ни се получи пазарлъкът.

Стигам до Мохито бар: Batey. Отпред пише: Good Day, Bad Day, EveryDay Batey. Ето това според мен е най-якото място в цял Тулум. Тук правят 7-8 различни вида мохито – с диня, с краставица, с маракуя, с джинджифил… Аз изпивам два коктейла и леко се понапивам. Сервират ми брускети – комплимент от заведението. Запознавам се с Батей – собственикът, който се оказва италианец. Живял в Англия тринайсет години, оженил се за мексиканка и си отворил бар в Мексико. Казва ми да отидем в бара след два дни, когато е Националният празник на Мексико (16ти септември). Щяло да има две музикални банди, литературно четене на поеми и художници, рисуващи на живо. Тръгвам си щастливо опиянена след няколко снимки на разкошната, боядисана в шарено кола-костенурка пред бара.

Разбираме, че около Тулум има доста красиви плажове, но са доста отдалечени. Хрумва ми „гениалната” идея да си вземем скутер под наем и да обикаляме с него. Бояна ми казва, че на 25 км има Плаж на костенурките, които вечер излизали на брега, за да снасят яйцата си. Викам си супер!

Аз: Със скутера ще стигнем за нула време до плажа.
Слав (учуден поглед): Добре… Ти кога стана толкова смела, че предлагаш да се разкарваме със скутер из Мексико?!
Аз: Ооо, какво толкова! Взимали сме си скутери на разни други места! Колко може да е различно?

Тайно се поздравявам, че явно наистина съм станала смела. Отиваме до мястото, където дават скутери под наем към 18 часа – вече се смрачава. „Офисът” е дървена барачка, нормално прашна и нормално мръсна. В момента 16-годишно (според мен) момче движи бизнеса и седи зад бюрото. Не е свръхлюбезно, но нека да кажем, че е леко отегчено след работния ден. Докарват ни един скутер. Мятаме се на него и след 10 минути сме пак тук, за да го върнем, защото не пали винаги, издава странен шум, а е и доста нестабилен. От „офиса” точно си тръгват други двама клиенти. Единият е с кървящ крак. Казват ни: „Внимавайте... тук е така.” Хм.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град