Една жена и силата на нейните желания
Гергана Владева

Вярвате ли, че в силата на вашите желания се съдържа магия? Че ако искате нещо наистина много силно и искрено, то ще се случи?

Ще ви разкажа една история (една от няколко подобни), която, ако не ви убеди, то поне се надявам да ви накара да се замислите. Вие може би ще кажете: "Да, но на мен такива неща не ми се случват." Чувала съм го много пъти. Е, разликата между вас и мен е, че аз НАИСТИНА вярвам, че ще отида на тези места, колкото и далечни и екзотични да ми изглеждат и колкото и скъпи да са за джоба ми. Понякога, всъщност често, нямам си и на идея как ще се случи едно или друго от желанията ми. Но аз просто вярвам... не, знам, че ще дойде ден, когато това ще се случи.

През юни миналата година поех на соло пътуване до Норвегия. Бях си направила плана, резервирала местата за нощувка, купила картата за влаковете… И нямах търпение да поема на път с раницата.

Докато си изготвях маршрута, много се чудих дали да включа Вос в програмата си. Планът ми беше да направя обиколка на източното крайбрежие от Кристиансан до Тронхайм, като използвам през повечето време влакове, за една отсечка ферибот и за друга автобус. Единственото отклонение щеше да бъде до Ферланд, който е доста изолиран от света, но пък се намира в най-вътрешния ръкав на един от фиордите и в подножието на най-големия ледник в Европа.

А голямото чудене дали да включа Вос в програмата беше поради факта, че снимка на Вос преди няколко години ме накара да включа Норвегия в списъка си с желани дестинации. Винаги, когато съм мислила за Норвегия, съм си представяла и съм искала да отида на това конкретно място. Само че, когато организирах пътуването си, се оказа, че Вос остава малко встрани. И че всъщност няма да имам време за него. Накрая реших, че ще видя толкова много места и толкова природни красоти, че мога да мина и без Вос. Обаче Вселената явно вече е била започнала работата по това мое желание. Нещо, за което аз си нямах ни най-малка представа, защото дотогава не знаех как работи Вселената.

Денят, в който трябваше да напусна Берген и да пропътувам лъкатушещия покрай фиорда път до Ферланд с автобус, бе неделя. А в неделя в Норвегия нищо не работи. Така аз и няколко други пътуващи, половината от които чужденци, се оказахме чакащи на автогарата доста дълго време, докато не осъзнахме, че автобусът няма да дойде. Изпаднах в лека (все още) паника. Знаех, че селото на края на фиорда е далеч и че няма много алтернативи за транспорт до него.

Разбрахме, че пътят е блокиран от паднали камъни (!) и този ден автобус няма да има. И каква беше алтернативата?

ВЛАК ДО ВОС!!! И след това автобус до Ферланд. Мина ми през ума: "Ето, дава ми се втори шанс." Но бях толкова притеснена от смяната на плановете и от факта, че не знаех в колко часа ще мога да хвана автобуса от Вос, че не отдадох голямо значение на тази мисъл. Чак когато след малко повече от два часа слязох от влака във Вос и тръгнах да търся терминала за автобусите, осъзнах, че е БИЛО ПИСАНО.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град