Депресията цъфти във времена на егоисти
Яница Христова
Снимка: Tatiana Vavrikova

Живеем в интересни времена. Досущ като в книга на Тери Пратчет, това твърде често звучи като проклятие. Защото колкото и много възможности да дава съвременният свят, толкова много и ни отнема – тихо, почти неусетно, докато прашинките в животомерите ни отлитат и се разпиляват в безкрая. Наскоро четох една статистика за депресията – как в момента страдащите от нея са няколко пъти повече от тези преди десетина години, как към 2030 г. това ще е вторият фактор за смъртност на населението и как редица условия от модерния начин на живот в ХХI век оказват смазващо влияние върху психиката на човека.

За съжаление, стегнат в примката на самота, чувство за откъснатост от света и от другите, страдащият преминава през фазите на своята тъга сам. Понякога дори най-близките му не усещат, че вътре в него зейват пукнатини и пропасти, в които пропадат всички светли чувства и радости. Защото на пръв поглед може и да няма следи – виждаш млад човек, в разцвета на силите му, с добра работа, семейство, на пръв поглед задоволителен социален статус, образование, приятелски кръг. Но това е само върхът на айсберга. 

Само на рамото на близък можеш да изплачеш болката си и все пак да чуеш, че животът не е толкова страшен и че трябва още веднъж да опиташ да догониш щастието.

Под повърхността му този човек се прибира сам вкъщи, заключва вратата на дома си и бива погълнат от собствените си страхове и невъзможност да сподели тревогите и вълненията си с хората около себе си. Защото не чувства топлотата им. Защото понякога удобно се вкопчваме в материалния свят около нас и забравяме, че сме преди всичко хора и че живеем взаимосвързани. Защото рекламите ни внушават, че щастието се купува с пари, а ти трябва да си „успешен, успешен, успешен!”; че за да си красив, трябва да отговаряш на невъзможните стандарти за естетика, наложени от модни списания и видеоклипове; че за да живееш здравословно, трябва да присъстват в менюто ти скъпи „суперхрани”, както и да правиш джогинг с маркови маратонки… Че за да живееш добре в съвременния свят, трябва да си съвършеният консуматор. И да позволиш всичките ти желания и стремежи да могат да се вместят в лимита на поне няколко кредитни карти. А в името на всичко това да позволиш житейската ти енергия да се изтече през каналите на сиви офиси, фирми с гръмки имена или – ако си голям късметлия – големи корпорации…

Иначе си аутсайдер. Особняк. Гледат те странно, когато не показваш снимки от почивката си в чужбина. И смятат, че не измерваш успеха с размера на заплатата, защото – според тях – заплатата ти е твърде символична, за да си позволиш подобен лукс, а не защото вярваш в нещо различно, защото имаш други ценности.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град