Деница Илчева: Колкото по-бавно живея, толкова по-бързо стигам там, където душата ми желае
Десислава Найденова-Вичева
Снимки: Мариана Петрова/ Mamuri Photography

Вдъхновени от философията за slow living, решихме да ви срещнем с няколко момичета, които са достигнали до някои от тайните на „бавното живеене“. Днес при нас е Деница Илчева - жена, майка, психотерапевт, консултант, финансист, танцьор, творец, мечтател, бунтар... Потопете се заедно с нас в слънчевия и приказно красив свят на Дени. Обещаваме ви, че след това няма да ви се тръгва оттам.

Коя е Деница Илчева тук и сега?

Поляна с макове. Море на изгрев слънце. Кални боси детски крачета. Щастие. Огън. Свобода по бермуди. Отнесох се в образи… :)

Аз съм жена, майка, психотерапевт, консултант, финансист, танцьор, творец, мечтател, бунтар… Но тук и сега, точно в този миг, съм просто тази, която пие лимонада на балкона сред цветята си, слуша джаз и бавно и с наслада отговаря на тези въпроси.

По какъв проект работиш в момента?

Развивам практиката си като психотерапевт. Работя индивидуално с клиенти и водя групи за танцова медитация и терапия. Обожавам работата си!

Също така с мъжа ми развиваме консултантска дейност за малки и средни фирми, защото и в бизнеса, както и в личния живот има нужда от осъзнатост и творчество и е много вдъхновяващо да наблюдавам как веднъж осъзнали собствените си ресурси, хората са способни да създават прекрасни неща, които да им носят удовлетворение и усмивки.

И още много други проекти мътя и очаквам да родя. Пиша нова детска книжка, защото след „Дъж и Кап“ открих, че през историите за деца се грижа за вътрешното си дете. Идеята за един танцов спектакъл, съчетаващ танцовото изкуство и психотерапията, придобива все повече форма и вярвам, че скоро ще се появи на бял свят. Има и още… :)

Как на фона на всичко, с което се занимаваш, успяваш да живееш „бавно“?

Спомням си как преди доста години, когато за първи път прочетох статия за slow living концепцията, си казах, че това е поредната щуротия, измислена като оправдание от хора, които ги мързи да работят или които са толкова инертни, че не знаят какво да правят със себе си. Свързвах бавното с липсата на активност и мотивация, с инертността, с безидейността. 

Да живееш бавно, не означава да се движиш като слънчасал охлюв, а да вмъкнеш в живота си достатъчно паузи, достатъчно осъзнатост, внимание, грижа, удоволствие.

Години по-късно същата статия отново ми попадна и с усмивка установих, че бавното живеене трайно се е настанило у дома.

Бавното живеене не е просто промяна на скоростта. Да живееш бавно, не означава да се движиш като слънчасал охлюв, а да вмъкнеш в живота си достатъчно паузи, достатъчно осъзнатост, внимание, грижа, удоволствие. Бавното е състояние на душата, на енергията.

Колкото по-бавно живея, толкова по-бързо стигам там, където душата ми желае. Колкото повече време и пространство има в деня ми за паузи, за наслаждаване на живота и на малките простички мигове в него, толкова повече енергия имам да правя нещата, които обичам. В бавното има повече творчество, повече интуиция. В бързането си мислиш, че правиш много, докато в бавното преживяваш и създаваш. И има повече ефект, повече кеф, повече смисъл.

Кои са твоите момичешки трикове да забавиш темпото и да се погрижиш за себе си?

Прекрасен въпрос! Защото точно през момичешкото, през хлапашкото, през детското аз намерих своята врата към бавното живеене.

Винаги нося със себе си една малка плюшена играчка. Когато я срещна в чантата си или я усетя в джоба си, тя ми задава въпроса „От какво имаш нужда в момента?“. Каквото и да правя, колкото и бързо да съм се устремила нанякъде, този въпрос ме спира, за да проверя как съм в това, което правя, от какво имам нужда, как мога да се погрижа за себе си. Този въпрос е към Душата ми, не към ума. А душата… тя никога не изкрещява „Давай по-бързо, тичай, стига се размотава!“. Душата тихичко прошепва „Хей, виж как слънцето рисува сенки с клоните на това дърво, а вятърът ги кара да танцуват“ или пък леко ме пощипва и промълвя „Искам голям шоколадов сладолед“… Можеш ли да тичаш и да ядеш с кеф сладолед?! :)

Всъщност бавното се настани бавно в живота ми. Все пак така му приляга, нали? 

Всеки ден отделям време за красотата в живота.

Първото, което осъзнато направих, е да забавя сутрините си, защото си дадох сметка, че докато сутрините ми са белязани от неосъзнатост, вцепенение, неудоволствие и неспирно бързане, точно такива ще бъдат и дните ми. А каквито са дните ми, такъв ще бъде и целият ми живот. И понеже ми се струваше твърде голямо предизвикателство да променя изведнъж живота си, аз реших да започна от сутрините. И така малко по малко си създадох свой си бавен сутрешен ритуал, който сега е неизменна част от живота ми и определено внесе много положителна енергия, баланс и удоволствие в дните ми. Ставам един час по-рано и пиша своите сутрешни страници, правя йога, медитирам, слушам музика, пия чай на балкона, бавно планирам деня си.

Всеки ден отделям време за красотата в живота. За разходка в гората, за четене на хубава книга, за съзерцаване на изгрева или залеза, за потапяне в красива музика. Красотата е способна да ни извади от бързането, защото не можеш да й се насладиш бързо. Красотата прониква в душата бавно, настанява се там, въздиша. Творчеството и срещите с изкуството забавят и най-бързащия. Както и шоколадовия сладолед, разбира се… :)

Научих се да вървя бавно. Ако трябва да стигна някъде в определен час, така се организирам, че да имам време да се влача дотам, да спирам на някоя витрина, да поседна на някоя пейка, да се усмихвам, докато лежерно се промъквам между върволиците бързащи хора. Преди чуждият ритъм ме завличаше. Днес просто отказвам да търча, а избирам да се рея. Най-добрият ми учител по бавност (а и не само) е синът ми.

Има още 1 2

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град