Да посрещнеш Нова година по площадите на света
Гергана Владева
Снимки: Гергана Владева

През последните десетина години посрещах 1 януари най-често по площадите на света. Не толкова много площади, колкото ми се иска, но достатъчно, за да ми създадат една неистова жажда винаги в полунощ на 31 декември да бъда на ново, непозната дотогава място.

Има нещо магическо в това да си сред тълпата в момента, когато една година се сменя с нова. Също като прецъфтелите цветя, старата оставя усещане за приятен, почти меланхоличен аромат, но новата … о, новата е изпълнена със страст за живот, за щастие, за сбъдване на мечти, също като току-що цъфнала роза. Когато си сред множество непознати хора на площада в някой голям, международно популярен град, надеждите на всеки един човек се смесват с тези на другите около него в едно голямо енергийно поле. Като несъзнателна медитация, всички са притаили дъх и очакват последния удар на часовника да донесе по-добър живот. Има огромна разлика между това да си в новогодишната нощ пред телевизора и заобиколен от стоици или сред хиляди хора някъде навън. Когато медитираш в самота, умът ти се успокоява, но когато медитираш в група, енергиите на всички се сливат и усещаш мощна сила, която те зарежда и те прави по-щастлив. Затова обичам – а и много други като мен – да празнувам Нова година навън, сред хората. Някои от по-запомнящите се площадни празненства бяха на:

 

Площад „Сан Марко”, Венеция

Оттам за съжаление нямам хубав спомен. Не от мястото, а от новогодишната нощ. Толкова много хора имаше на площада, че за малко щяхме да влезем в новините, но в трагичната хроника. Тълпата бе огромна, всички толкова безсилни, че имаше доста изнесени с носилки. За малко си помислих, че няма да успея да посрещна новата година и ще остана стъпкана под люшкащата се тълпа. Щяха да ме намерят чак на другата година, след като площадът се изпразни. За сметка на това, Венеция е омагьосваща. Архитектура, която няма подобна на себе си, миришещи канали, които обаче те удивяват със самото си съществуване вече толкова столетия и неустоимата италианска храна – това са нещата, които правят Венеция толкова специална.

 

Площад Plaza de Mayor и Casa de la Musica В Тринидад, Куба

Тринидад е едно от най-популярните места сред туристите. И неслучайно. С наследството си от колониална архитектура и история, градът е един от най-интересните в страната. И както всичко в Куба, и тук, въпреки множеството хора – основно чужденци – дошли да празнуват, атмосферата бе лежерна и приятна. Музиката огласяваше целия център, но се чуваше и от отворените прозорци на къщите, покрай които минавахме. С мохито в ръка и танцуваща под карибските звуци, не усетих как новата година дойде. Защо ли когато ни е хубаво, времето лети толкова бързо?

 

Площад Синтагма в Атина, Гърция

В Атина бяхме преди доста години, когато площадът пред Гръцкия парламент не се свързваше с постоянни протести на местните, заради затегната икономическа дисциплина и строги мерки за стабилизиране. Когато посрещнах новата година на площада, там имаше коледен базар, огромна елха и сцена, на която рок-група забавляваше множеството. Хората бяха много, и местни и чужденци, и повечето от тях си носеха по бутилка шампанско и стъклени чаши. Тогава се зарекох да посрещам следващите години по същия начин – по площадите на света, защото по този начин споделяш един специален момент с много хора, които не познаваш, споделяш и едни и същи надежди и тревоги за идващата година. 

 

Мароко

В Мароко не празнувах на площад. Нямаше и как. Бях решила, че искам тогава да съм в пустинята. Е, почти бях – на няколко километра от нея в хотел в традиционен стил, изграден само от кирпич. Следващият ден бе най-запомнящият се първи ден от нова година, който съм имала. Прекарах го в пустинята, където сърцето ми остана. Мароко е една от тези дестинации, които всеки трябва да види. За Нова година или не, няма никакво значение. Мароканците са мюсюлмани, така че коледният и новогодишният дух много-много не се усещат. Но пък  през цялата година ароматът на подправки във въздуха и вкусът на мароканските сладки и чай не се променят…

 

Площад Султанахмед, Истанбул

Там наблюдавахме грандиозно и продължително шоу от фойерверки. Истанбул е една много добра дестинация за новогодишно празнуване. По две причини. Първата е, че в Турция няма такова – „празници са, нищо не работи”. Всичко работи. Е, почти. Магазините за килими работеха в полунощ, минути преди да отпразнуваме Нова година. Всички заведения работеха, с резервации и без резервации. В Истанбул не е трудно да намерите къде да вечеряте на 31 декември. Втората причина, която прави Истанбул добра новогодишна дестинация, е климатът. Сравнително мека зима, без сняг и виелици, почти като в Египет. По-високите температури в сравнение със средната и северната част на Европа правят мегаполиса перфектна дестинация през зимните месеци.

 

Египет

В Египет също не бях на площад в новогодишната нощ. Но пък круизът по река Нил бе много по-добра алтернатива. Бяхме на тур за четири дни, по време на който обиколихме някои от най-забележителните храмове в  Египет. Най-най любимата ми част от това новогодишно пътуване бе гледката към бреговете на Нил. Тогава разбрах защо е толкова известна "голямата река" и защо я смятат за пазителка на живота. Бреговете й бяха зелени, с овощни и зеленчукови градини. А в непосредствена близост – сякаш някой е отрязал с меч зеленината – започва пустинята. Стоиш, с напитка в ръка на палубата на кораба, който се движи бавно, като в сън, наблюдаваш живота на брега и се чудиш как тези хора успяват да направят от пясъците градина. Дори с помощта на животворната вода на Нил е ясно, че това изисква много труд и постоянство. В противен случай пустинята ще победи.

Тази година няма да бъде по-различна. Ние, хората, сме привлечени от непознатото и това непреодолимо чувство е нещото, което задвижва страстта ни за пътуване. Затова тази година, ако не е твърде студено и не ме е страх, че носът ми ще хване ледена висулка, ще посрещна новата 2016-та на Червения площад.

За автора: Казвам се Гери и съм пътешественик-ентусиаст. Където и да ходя, все не ми стига. Иска ми се да прегърна света и хората в него, да ги опозная и да науча всичко за местата, културите и начина на живот. Всичко научено от непознати хора в непознати страни, цялата мъдрост събрана и цялата радост изпитана се опитвам да пресъздам в блога си. Идеята, с която създадох „When Woman Travels“, е да се представя женската гледна точка и да бъде полезен на жените като цяло при техните пътувания. Защото ние, жените, сме любопитни и жадни за познание същества, а знанието за света е най-добрият начин да опознаеш самия себе си.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град