Бункерът на Хитлер в Берлин
Елица Павлович
Снимки: Авторът; АР

"Бункерът на Хитлер в Берлин е открит за посещения!" – от около месец насам това сензационно заглавие може да се прочете в почти всички европейски медии. Оценката за това събитие е почти винаги отрицателна, отнесено по-скоро в сферата на сензациите, отколкото към сериозното музейно дело. Неслучайно никъде в статиите не се споменава в кой музей се помещава експозицията.

От опит знам колко внимателни са германците към историята, особено по отношение на онзи период, и колко премерено и разумно са направени техните музеи и всички изложби, посветени на войната – както на Първата, така и на Втората. Затова след известно търсене намерих къде е бункерът и се записах за посещение. Обиколките са с фиксиран час и са възможни само с придружител, като снимането е абсолютно забранено. Както и очаквах, това се оказа един професионално подготвен проект, зад който стои трудът на историци и музейни куратори. По-интересното е, че възстановката на бункера е само първата стъпка към много по-мащабен замисъл – в Берлин да се открие музей на националсоциализма.

Виланд Гибел е кураторът зад този проект, като той и колегите му историци се занимават с темата от 25 години насам. В момента именно Виланд и хората от екипа му развеждат групите из бункера и разказват смразяващата история на музея и зловещия му главен персонаж.

Бункерът на Хитлер е възстановен на един етаж от бивше берлинско бомбоубежище – огромно, чудовищно здание от бетон без прозорци, разположено в близост до правителствените сгради и предназначено да приюти 3 500 души при въздушните нападения. Когато съветската армия влиза в града през 1945 г., в бункера се скриват 12 000 души – жени и деца, които стоят натъпкани там без храна и електричество близо седмица. Те обаче предпочитат това пред сблъсъка с руските войници, който почти винаги означава обири, изнасилвания и смърт.

От самия бункер на Хитлер е възстановена само една стая, личният му кабинет, другото е представено с макет и снимки, сами по себе си достатъчно въздействащи. Трудно е да преразкажа накратко онова, което чух и видях за час и половина, но със сигурност нито един човек не си тръгва от този музей с положителни чувства към Хитлер и случилото се по негово време. Всичко, което се показва и разказва в музея, е внимателно подбрано, така че само чрез факти да стане абсолютно ясно – случилото се е кошмар, който има своите причини и последствия и те никога не бива да се повтарят. Предстои да заведа на експозицията и сина си, защото това е най-въздействащият начин, по който се учи историята.

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град