Българските коледни традиции
Елена Миланова
Снимки: Марияна Петрова/Mamuri Photography

И за атеисти, и за вярващи Коледните празници са очакван момент. Завръщането у дома, срещата с най-близките, трапезата, топлата атмосфера, смехът, разговорите и, разбира се, подаръците са това, което ни обединява, прави ни по-добри и ни вдъхновява да поставим нови начала. На Рождество денят е винаги светъл, ведър. Дали спазваме всички традиции или не, няма особено значение. Дали озвучаваме сутринта с Виенския концерт или със “станенине, господине”, няма никакво значение, докато сме заедно – това е най-важната традиция. Майките и бабите винаги са се грижили, за да съхраняват основните ни семейни обичаи. Обичаи, които никога няма да умрат, ако ги познаваме и прилагаме тези, които чувстваме близки.

Докато подготвях тази статия, осъзнах колко богати са традициите ни, колко невъзможно е да се опише нещо толкова голямо в толкова малка форма, трудно е дори да се осмисли колко много отвъд “нечетния брой ястия” се простира българската коледна традиция; колко са се смесили вяра, суеверие и невяра във всеки един момент от нея. В списъка с ритуали за гадания, предзнаменования, знамения практиките от типа “бабини деветини” са така дълбоко слети с вярата, че е почти невъзможно да бъдат отсети и отделени. Точно това сливане обаче прави празниците ни по-различни. Не толкова сковани в религиозна ритуалност, а по-приземени и човешки.

Малко тъжно, но в българската традиция децата не получават подаръци, не пишат писма и за тях няма добър дядо, който слиза през комина, нито вещица, която се скита немила-недрага и носи бонбони. Децата получават лакомства или дребни пари като коледарчета и сурвакарчета. Затова посрещам с облекчение Дядо Коледа като малко неясен и външен персонаж, от който обаче ми се струва, че наистина имаме нужда.

Рождественски пост

Всичко започва с Рождественския (Коледния или Филиповия) пост. Много преди да се съберем на трапезата за Бъдни вечер, християните се подготвят за момента на раждането на Исус чрез пост. Днес много хора възприемат поста по-скоро като разтоварваща диета, което определено има своите здравословни ползи. За християните обаче този период има преди всичко духовно значение. Подготовката за Рождество Христово, моментът на “зануляване” включва преди всичко пречистване на собствените им мисли от агресията, завистта и други разрушителни чувства, които са в природата на човека. Пречистващата духовна сила на поста е позната от древността и съществува във всички големи религии от юдаизма до бахайството. В православието Коледният пост започва на 15 ноември (след Филиповден, 14 ноември) и приключва на 24 декември с Бъдни вечер. През повечето дни на коледния пост се разрешава риба (без първата и последната седмица и сряда и петък в останалите), по-строгите дни не са много и тогава се ядат само храни с растителен произход и олио.

 

Има още 1 2 3 4 5 6

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град