Благодаря на всички, които повярваха в мечтите ми, а и на тези, които не го направиха...
Косара Чигирева
Снимка: Kristin Vogt

Имало едно време едно момиче, което искало да бъде успешно, уважавано и много, ама много харесвано. Тези цели осмисляли ежедневието му и то не пестяло усилия, за да ги постигне. Ставало рано и винаги поемало повече работа, за да може да докаже на себе си, а и на другите, че е по-добро и че заслужава уважение.

Минали дни, минали месеци, че и години. Момичето успяло да изживее мечтата си, преминало от zero to hero. Постигнало бленуваната визитка, хората й вярвали и професионално се чувствала успяла и доказана. Но както често става в приказките, нещо все й липсвало... Тъжното момиче все повече усещало празнина в себе си, а липсата на способност да я запълни с ежедневните си задачки и малки успехи ставала все по-осезаема. Зад фасадата на усмихнатото й лице все по-често се прокрадвала намръщената физиономия на неудовлетвореността.

Зад фасадата на усмихнатото й лице все по-често се прокрадвала намръщената физиономия на неудовлетвореността.

Един ден то видяло на улицата едно друго по-неугледно и най-вероятно без мечтаната визитка момиче, което въпреки явната си неуспялост било усмихнато и сякаш озарено от щастие. Припкало по улиците градски с широка грейнала усмивка и сякаш всичко наоколо замирало за миг, за да се наслади на нейното всепоглъщащо щастие. Това смразило нашето тъжно момиче (кариеристката), но само за да застине и осъзнае своята неосъзнатост и липса на център. Всички визитки, успехи, лицемерни аплаузи и финансова стабилност изгубили своята важност и значение. Сякаш за един миг животът на нашето малко тъжно момиче поел рязко в друга посока в търсене на ясен и значим пристан за нейната неудовлетворена душа.

Загърбило момичето своите суета, постижения и сигурност, без да се замисля, и поело по нов път – този на осъзнаването и съзряването. Пътят, който помага да пресееш малкото от голямото. Пътят на разочарованието и радостта от новите приятелства и малките успехи.

Сякаш за един миг животът на нашето малко тъжно момиче поел рязко в друга посока в търсене на ясен и значим пристан за нейната неудовлетворена душа.

Не казвам, че й е било лесно, но със сигурност било вълнуващо. Да продължиш по своя път никога не е лесно, но е толкова приятно да видиш, че има хора, готови да те последват и да повярват в теб и в мечтите ти.

Благодаря на онова щастливо момиче, което срещнах преди близо седем години, както и на неговата широка усмивка. Благодаря на всички приятели, които ме подкрепяха в моментите, в които аз нямаше как да им отвърна със същото. Благодаря на всички, които останаха с мен, когато това не беше особено приемливо. Благодаря на всички, които повярваха в мечтите ми, а и на тези, които не го направиха и ни направиха по-целеустремени в преследването им. Благодаря на всичко и всеки, който допринесе да бъдем това, което сме. Благодаря на най-близките си, които, дори да не разбират напълно какво искам, винаги са зад мен. Благодаря на Лени, че винаги е горе, когато аз съм долу и обратното.

Благодаря!

Абонирайте се за нашия бюлетин

Не пропускайте най-интересните ни статии! Регистрация
Коментари:
Последно от момичетата:


X

Регистрация

Пол
Град